- voiceless -

стр. 42

Наказание.

Последиците от грешна постъпка.

А Юнги не бе направил нищо грешно.

Тогава защо сега се бореше безмислено срещу ударите на Техьонг?

За да може да развърже Хоби от онези въжета и да се махнат от тук. Само заради това той все още се държеше в съзнание.

Всичко продължаваше сякаш безкрайно, докато изведнъж Техьонг се спъна в корена на едно от многото дървета и падна. Удари си главата и с малко помощ от алкохола изгуби съзнание.

Перфектната възможност на Юнги да избяга.

- Хоби.

Ментовокосия премахна парцала от устата на плачещия си приятел, както и въжетата.

- Хайде. Махаме се.

Двете момчета започнаха да тичат, колкото можеха по-бързо.

Излязоха от гората и стигнаха до онази автобусна спирка.

- Хоби ти доб-

Юнги се свлече на земята. Чак сега Хосок забеляза огромното петно кръв, което почти изцяло бе заличило красивата му ментова коса.

- Юнги! Събуди се!

- Обичам те Хоби. Блодар-я.

------

съжалявам :')