- voiceless -

стр. 6

Понеделник. До края на смяната на Хосок оставаше час. Е час и половина. Госпожа Ким го бе помолила да ѝ помогне с разчистването след работа.

Щеше да изпусне, така чаканият от него момент, в който щеше да срещне Юнги.

Или нямаше?

Мин Юнги се появи. Дори по-рано от очакваното. Оглеждаше се едва ли не леко объркано. Търсеше нещо. Търсеше Хосок.

Той отдруга страна го наблюдаваше през прозорците на кафенето, които буквално заемаха цялата стена.

Това продължи около пет минути, когато ментовокоското се отказа да търси.

Противно на очакванията на Хосок, обаче вместо да си тръгне, той се насочи към кафенето.

- Какво има?

- Ъъ моля?

- Питам защо гледаш пред прозореца с тази идиотска усмивка?

Госпожа Ким забелязваше тези неща. Забеляза и, че помощникът и гледаше момчето, което сега влизаше през стъклената врата. Бе забелязала дори срещите на двете момчета на завоя пред кафенето. Просто реши, че е добре да се направи на разсеяна.

- А не нищо.

Хосок измънка толкова бързо, че бе прекалено очевидно.

Юнги забеляза момчето, което забърсваше масите. Разпозна го веднага.

Чонг му помаха. Ментовокоското отвърна със същото. След което просто се обърна и си тръгна.

- Защо беше това?

Хосок заговори на себе си.

- Нима дойде само, за да ме види? Ахх...

- Свободен си. Благодаря за помощта.

- Няма за какво!

Хосок светкавично свали престилката, набутвайки я в раницата, която носеше и побягна навън, измъквайки нещо, което може би бе ' довиждане '.

Когато излезе обаче.. Юнги отново бе изчезнал. Или се бе скрил, или просто бе твърде бърз.

А Хосок? Той толкова искаше да говори с него.