Беше вторник. Хосок бе решен, че днес ще говори с Юнги. Дори бе помолил шефката си да го пусне по-рано.
На госпожа Ким естествено не ѝ беше трудно да се досети защо. Затова му позволи без илзлишни въпроси.
- Може ли да тръгвам?
- Разбира се. До утре.
- Отново благодаря. Довиждане!
Момчето излезе и се запъти към завоят, на който се очакваше да срещне Юнги.
Винаги по едно и също време. Пет минути след края на смяната му. Мин Юнги винаги беше там.
Дори през уикенда.
За момент Хосок се замисли защо не го бе виждал преди..
- Може да е нов в града? Да това ще да е.
И така той зачака.
Чака пет, десет, двадесет минути.. Но Юнги не се появи.
Почака още малко. Бе почти напълно отчаян и накрая просто се отказа.
Явно.. Нямаше да е днес.
ESTÁS LEYENDO
- voiceless -
Historia Corta・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
