- voiceless -

стр. 13

sunnyboi.jh: Здравей

miszyoongi: хейй

sunnyboi.jh: Как си?

miszyoongi: мама ме гледа странно.. ://

sunnyboi.jh: ??

miszyoongi: и аз се питам..

sunnyboi.jh: Ами питай и нея де

miszyoongi: не мога да говоря. помниш ли тази малка подробност??

sunnyboi.jh: Оправдания.. Все си комуникираш с нея по някакъв начин не се прави на приятно разсеян

miszyoongi: хванат съм. добре ще питам

miszyoongi: ама да знаеш, че като почне да ме разпитва с кой си пиша кой е това ала бала.. на твоята съвест ще тежи

sunnyboi.jh:Аа нека не се обвиняваме сега. Аз на баба и обясних като ме разпитваше

sunnyboi.jh: Ще споделяш страданието

miszyoongi: ужасен. си

sunnyboi.jh: <3

Сърчице. Когато видя малката емотиконка на екрана, Юнги се усмихна още по-глуповато, сякаш това бе възможно..

А майка му. Тя го наблюдаваше. Искаше да разбере какво му е. Желание което почти не погуби вечерята. Жената си беше разсеяна, но кой можеше да я вини.

Юнги остави телефона на плота, до който досега се бе настанил и също погледна майка си.

"Какво има мамо?"

- А.. Какво? Нищо ми няма!

Изстреля твърде бързо жената. Синът и обаче не беше глупав.

"Защо ме гледаш толкова странно? Вече цял следобед."

- Ауу.. Това.

"Да това."

- Ами.. Аз такова. Изглеждаш толкова щастлив...

Замълча за кратко.

- Не си бил толкова усмихнат откакто...

Не беше нужно да довършва. И двамата знаеха за какво става въпрос. Откакто се случи онзи инцидент преди години. Инцидент, в който Юнги загуби гласа си, а баща му живота си.

-----

репликите в кавичките ( "..." ) са на езика на глухонемите.