- Добро утро госпожо Ким! Радвам се да ви видя!
-Уу някой е в добро настроение?
- Идея си нямате!
- Хах радвам се за теб. А сега на работа!
- Тъй вярно!
И така премина целият ден. Хосок бе толкова щастлив, че успя да предаде настроението си дори и най-дръпнатите клиенти на кафенето.
Ако хората не го познаваха от предишните си посещения тук сигурно биха решили, че е друсан.
А госпожа Ким. Тя мислеше... Не тя знаеше, че Чонг Хосок е влюбен. Нещо, което дори той не знаеше, но и бе прекалено щастлив, за да разбере.
А Юнги?
Той стоеше пред лаптопа, където бе пуснал някаква стара комедия.. Но той всъщност не гледаше нея. Гледаше малкият надпис в края на екрана, показващ часа.
Чакаше да стане време да тръгне към кафенето.
Майка му вече започваше да се притеснява. Горката жена, дори си нямаше на идея, че се притеснява напразно. Но все пак никога досега не бе виждала сина си толкова усмихнат.
Мин Юнги, обаче и бе благодарен, че онзи ден го бе накарала да излезе от стаята си, за да отиде да вземе захар. Беше ѝ благодарен, че винаги забравяше да вземе нещо от магазина и пращаше него.
KAMU SEDANG MEMBACA
- voiceless -
Cerita Pendek・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
