Хосок отново бе на работа. Честно, липсваше му това място. Аромата на чай и кифлички с канела. Огромните прозорци, разкриващи гледката на спокойния квартал. Да гледа към часовника, чакайки денят да приключи, за да може да види Юнги.
...
Ментовокосият бавно вървеше по уличките. Отново валеше, както в онзи специялен ден, когато срещна момче на име Чонг Хосок. Отново бе без чадър и отново подскачаше от локва на локва, с широка усмивка на лицето.
...
– Хосок, свободен си да си ходиш.
– Благодаря ви отново, че не ме уволнихте госпожо Ким!
Жената се усмихна и подаде чадър на момчето пред нея, което гледаше объркано.
– Навън вали. Вземи чадър.
– Довиждане!
– До понеделник.
Хосок излезе от кафенето и директно тръгна към завойчето. Виждайки Юнги всичко в него се преобърна.
Точно както в първият ден, когато се видяха. Розовият чадър и странното момче, подскачащо в локвите, мокър до кости.
– Здравей!
Усмивка и кимане. Юнги се шмугна под чадъра, прегръщайки ръката на брюнета.
– Топъл си.
– Мокър си.
– Знам.
Целувка. И двамата потеглиха към дома си. Общият дом.
————————
ИИИ КРАЙ!!
тф не мога да повярвам, че след 23 изтрити фика аз най-накрая завърших един.
благодаря на всички, които четохте, вотвахте и ме напсувахте в миналата глава, което намирам за мило. 😅😅
имаше и един момент, когато тая боза беше на 4то място в short story тогава умирах
ами за първи път пиша такава бележка тъй че имам оправдание защо не става
имам си друг фик сега който можете да четете ако искате.
ЧАО
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
