- voiceless -

стр. 40

"Моментът беше перфектен."

Ключова дума. Беше.

Поне преди да се появи групичка тийнейджъри. Очевидно пияни и половината още по-очевидно друсани.

Не, че Хосок и Юнги обърнаха внимание де. Поне не бяха докато единия от новодошлите не извика.

- Я какво си имаме тук. Влюбени гълъбчета, а?

Хосок все още бе прегърнал ментовокоското през кръста.

- Искате ли да поиграем на една игра?

Двете момчета не успяха да реагират. Групичката хвана Юнги и го отдели от също хванатия Хосок.

- Играта се нарича седем минути в рая.

Момчето продължаваше да нарежда. Викаше, което донякъде заглушаваше цветущия речник на Юнги, който сега се изливаше като порой пролетно време.

- Обаче малко ще променим правилата. Моят приятел ето тук.

Дръпна едно от момчетата, хванали Хосок.

- Той ще си избере един от вас двамата симпатяги. Иии ще прекара седем минути в гората с него. Докато другият... Хмм... Бинго! той ще седи и ще гледа.

Всички се засмяха. Така де групичката.

Юнги щеше да казва нещо, но устата му бе запушена с нещо, което съмнително напомняше стар парцал.

- И така Техьонг. Кой си избираш?

Момчето, което явно се водеше водач говореше завлачено. Може би заради алкохола. Може би заради подигравателният тон в гласа му. А може би и заради двете.

- Ами.. Избирам си... Гърчавия!

Така нареченият Техьонг сочеше към Юнги с възможно най-мазната и подигравателна, пияна физиономия съществувала някога.

-------

обичам ви. обаче се съмнявам, че ще е споделена обич в другата глава :')