След като някак си Юнги бе убедил приятеля си да се прибере и бе предупредил майка си, че ще остане при него за вечерта или следващите няколко дни идваше трудната част.
Да накара Хосок да спре да плаче.
Прегърна го. Това бе единственото, което можеше в момента.
- Не е честно.. първо родителите ми.. не е честно да ми отнемат и баба. Какво ще правя сега?
Какво бе станало с родителите на Хосок? Дали имаше нещо общо с отказа му да се качи в линейката?
Това бяха мисли, които завладяха мислите на ментовокоското. Искаше да разбере.
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
