- voiceless -

стр. 21

Отново понеделник. Отново рано ставане. Отново работа в кафенето.

Единственото, което бе различно? Днес Хосок бе поканен от Юнги или по-точно майка му.

Искам да се запозная лично с момчето, успяло да изкара сина ми от леглото.

Така смяната свърши. Госпожа Ким изпрати момчето с топла усмивка като всеки път.

Хосок излезе и тръгна към завоят, където чакаше Юнги.

- Здрасти!

'здравей. сега ако не искаш да се изгубиш ме следвай'

- Забавен си.

Юнги се усмихна половинчато, Хоби от своя страна сметна това за изключително секси.

Вървяха десет минути. Десет минути, в които завиха в различни улички около деведесет пъти.

Къде живееше това момче?

Трета глуха?

Накрая на 'пътешествието си' двете момчета спряха пред един блог с най-много пет етажа. Сравнително нисък.

Мин отвори вратата на входа. След това зави (отново) по един коридор, в чийто край той извади ключ и отключи.

Вратата се отвори, при което действие се чу звънче.

Първото впечатление на Хосок бе доста добро. Подреден уютен апартамент със стени изцяло поктити със снимки. Повечето, от които на Юнги.

Като вродено любопитен човек веднага след като влязоха Хосок започна да разглежда снимките.

- Юнги-а.. Защо си бил толкова сладък?

Хоби се обърна само, за да види червеното лице на приятеля си, карайки го да се усмихва.

- Синко?.. Значи ти си Хоби?

- Ами да. Приятно ми е госпожо Мин.

- И Хи.

Поправи го жената.

- Не е нужно да сме официялни... Е мога ли да попитам как се запознахте? Юнги не благоволи да даде отговор, затова ще питам теб.

Ментовокоското сведе глава засрамено.

- Ами. Веднъж той скочи в локва и почти ме изкъпа. И веднъж аз малко се спънах в него от невнимание и така.

- Доста интересно. Е гладни ли сте.

Юнги поклати отрицателно глава, Хоби следвайки примера му. Е добре. Аз отивам да си догледам предаването, вие момчета се забавлявайте.

И така следващите няколко часа бяха прекарани във видео игри и един трагичен опит за направата на сандвичи.

Тези момчета нямаше да станат готвачи.