- voiceless -

стр. 46

Юнги се бе събудил преди час. Бе минал прегледа и сега бе сякаш залепен за болничното легло. Но не се оплакваше.

Хосок бе при него. Не говореха. Просто се гледаха. Но това им беше достатъчно.

Баха там. Някъде в едно неоткриваемо място във времето и пространството. Само те. Никой друг.

Можеха да си кажат толкова много неща, но погледите, които крастосваха на фона на пълната тишина бяха нещо по-хубаво.

Двете ръце преплетени една в друга, обменящи любов и топлина стигаха.

Но на Юнги му липсваше да говори. Беше му стигнало мълчанието за цял живот. Затова наруши тишината.

- Хоби.

- Мм?

- Изглеждаш ужасно.

Хосок само се засмя. Беше наясно с този факт, но не му пукаше.

- И ти не изглеждаш по-добре.

- Победен съм.

Юнги вдигна ръце. Едно твърде рязко движение. Изохка.

- Мамка му.

- Добре ли си?

- Да.

Излъга. Раните по цялото му тяло причиняваха болка. Дори когато говореше. Но Юнги я игнорираше.

Не желаеше да притеснява Хосок излишно. Затова просто се усмихна. Дори това заболя. Но не съжаляваше.

-------

:*