- Бабо прибрах се!
Хосок затваряше входната врата, когато вместо да чуе обичайният бодър глас на настойницата си, той чу кашлица.
- Бабо?
Тръгна към източника на звука, където завари баба си опряна на кухненския плот, едва поемаща си дъх.
- Бабо добре ли си? Да те заведа ли в болницата?
- Не.. С-синко няма нужда.
Бабата се закашля още малко, след което се усмихна. Не искаше да притеснява внука си.
- Просто се задавих с малко вода. На всеки се случва.
- Ясно.
Хосок все още се съмняваше, но си остана със съмнението.
- Е как мина с момчето?
- Мина добре. Играхме игри, опитахме да си направим сандвичи. А и майка му е добра жена.
- Радвам се, че си си прекарал добре. Е аз ще лягам, лека нощ. И да знаеш има рамен в хладилника.
- Лека нощо, бабо.
CITEȘTI
- voiceless -
Proză scurtă・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
