- voiceless -

стр. 22

- Стигнахме ли вече?

Малкият Хосок повтаряше този въпрос вече за поне двадесети път откакто бяха тръгнали.

Отиваха на гости на баба му. За Коледа. Хоби и родителите му.

- Още малко остана.

С мил глас отвърна на въпроса майката.

- Добре... Хей мамо виж! Камиончето идва да ни каже здрасти.

Миг по-късно се чу силен звук от сблъсък. 'Камиончето' почти напълно бе смазало колата на семейство Чонг.

Скоро се вече се чуваха и линейките.

След два дни борба за живота си майката на Хосок почина, а едва ден след това съпругът ѝ я последва.

Единствен оцеля Хоби. Благодарение на това, че бе седял на задната седалка и това, че отново бе сложил любимата си каска със супер герои, момчето бе спасено. Никога не слушаше майка си, когато му повтаряше да я махне.

За него остана да се грижи баба му. Той се пренесе при нея.
Все още живеше там. Щастлив, но понякога и тази му страна отстъпваше място на тъгата. Родителите му му липсваха. Вече дори не помнеше ясно лицата им. Имаше само една снимка. Бледа, раздрана и скъсана по краищата снимка.

А едиственото останало от катастрофата бе споменът и страха на Чонг Хосок да пътува. Затова и винаги ходеше пеш. Никога не се качваше в автобус, кола или каквото и да е.

Онова камионче можеше да реши да му каже здравей отново след тези дълги години.

----

През 2006 Хосок е бил на осем.