sunnyboi.jh: Толкова много съжалявам Юнги.
sunnyboi.jh: Дори не ти взех подарък.
sunnyboi.jh: Но ще се реванширам. Обещавам.
miszyoongi: какви ги дрънкаш хоби
miszyoongi: какво като не си ми взел подарък
miszyoongi: та това е само някакъв си ден
miszyoongi: с нищо не е по-специялен от останалите 364 дни в годината
miszyoongi: недей да правиш нищо
miszyoongi: стига ми да те познавам
miszyoongi: да знам че си с мен
miszyoongi: че ще има на кого да разчитам когато съм тъжен защото съм се разплакал на поредната безмислена драма
sunnyboi.jh: Юнги това е толкова.. сладко.
sunnyboi.jh: Разчувствах се. ;-;
miszyoongi: абе яяя
miszyoongi: <3
sunnyboi.jh: Благодаря.
miszyoongi: благодаря
sunnyboi.jh: Хей може това да е нашето добре. Сешаш се като в онази книга. "Вината в нашите звезди".
miszyoongi: интересно предложение хоби
sunnyboi.jh: Искаш ли утре да излезем?
miszyoongi: ммм... къде?
sunnyboi.jh: Искам да ти покажа едно място. :)
miszyoongi: ами ако не се съглася ;)
sunnyboi.jh: Утре в 18:00 съм пред вас.
sunnyboi.jh: Сега лека нощ. ♥
miszyoongi: ♡
- Благодаря ти, Хоби. Благодаря ти, че не ме оставяш на мира. Че си толкова досаден. Че не си до мен... Обичам те.
Юнги каза това с хлапашка усмивка, затваряйки очи готов да поспи. Бе уморен. Не беше спал откакто Хосок бе в болницата. Притесняваше се.
------
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
благодаря за 1,12 хиляди прочитания ^^
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
