sunnyboi.jh: Хей..
miszyoongi: здравей?
sunnyboi.jh: Оуу вярно.. Аз съм Хосок. Момчето, което едва не те преби на няколко пъти хд.
miszyoongi: ааа! да! ти си Хоби.
sunnyboi.jh: Хоби? Само този прякор не го бях чувал хд
miszyoongi: не ти ли харесва?
sunnyboi.jh: Не, не! Напротив.
miszyoongi: ахаа. е значи работиш в кафенето на госпожа Ким?
sunnyboi.jh: Нда. Ами ти?
miszyoongi: какво аз?
sunnyboi.jh: С какво се занимаваш?
miszyoongi: гледане на драми. създаване на глупави игри. писане на текстове.
sunnyboi.jh: Значи си седиш в къщи. Явно не си особено социялен тип.
miszyoongi: ами.. не особено :)
sunnyboi.jh: Защо косата ти е зелена?
miszyoongi: първо. мента. второ. интересно е.
sunnyboi.jh: Ясно.
sunnyboi.jh: Нов ли си в града?
miszyoongi: не.
sunnyboi.jh: Тогава защо не съм те виждал преди?
miszyoongi: не излизам много.
sunnyboi.jh: Ааааа... А защо беше бележката? Можеше просто да ми кажеш името си.
miszyoongi: не можех.
sunnyboi.jh: :///
miszyoongi: не мога да говоря. сещаш се немите хора :)
В този момент нещо в Хосок се пречупи.. Юнги изглеждаше толкова щастливо хлапе.... Но не смяташе да го съжалява. Знаеше от опит, че това няма да помогне на никого от двамата.
sunnyboi.jh: Е, това ще бъде едно интересно приятелство ;)
Юнги се усмихна несъзнателно пред екрана на лаптопа.
miszyoongi: и няма съжаление?
sunnyboi.jh: Не.
miszyoongi: харесваш ми.
Хосок също се умихна пред екрана.
KAMU SEDANG MEMBACA
- voiceless -
Cerita Pendek・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.