- voiceless -

стр. 28

Четвъртък. Хосок не бе мигнал. По-лошо. Не бе спрял да плаче. Нито бе ял, нито бе пил нещо.

А Юнги? Той опита всичко, за да го успокои или поне да го накара да хапне нещо, но не успя.

Реши да остане при него за известно време. Дори ходи до кафенето, където работеше Хоби, за да предупреди госпожа Ким, че момчето ще отсъства.

Накрая вече отчаян ментовокоското потупа рамото на плачещото момче, привличайки вниманието му.

"Не мога да те гледам повече така. Ставай. Излизаме."

- Н-но...

"Няма, но Хоби. Отиваме в парка. Не може да стоиш тук и да се депресираш завинаги."

- Защ-о не? Звучи ми като х-хубава идея.

"Ще станеш доброволно или аз ще те извлека от тук насила."

Чу се само мънкане и подсмърчане от страна на Хосок. Макар и да нямаше никакво желание да ходи, където и да е се насили да стане.

Така с малко помощ от Юнги стигнаха до банята, където Хоби бе принуден да се изкъпе.

След като с много труд се облече. С още доста упоритост ментовокосия накара Хосок да хапне малко от ориза, който бе сварил по-рано, след това го завлече навън.

"Ето, че не беше трудно."

- Може ли г-гуш?

"Стегни се! Първо те искам в парка след това гуш."

С още мънкане и мъка Хосок се завлачи след Юнги, който бе хванал ръката му за да е сигурен, че ще стигнат до парка.

Нямаше да позволи неговият Хоби да страда.