- voiceless -

стр. 35

-Юнгии!

Ментовокоското чакаше пред стаята на Хоби за последния му преглед преди изписването, когато той излетя през бялата врата и буквално се ментна на врата на Юнги.

-По-добре ли си вече?

-Ааа знаеш ли колко хубав глас имааш! Искам приказка, хьонг!

-Хьонг? Приказка? Какви успокоителни дават в тая болница бе?!

-Юнги хьонг, това се нарича щастие.

-И защо?

-Защото сега ще мога да слушам гласа ти и никога да не ми омръзне.

-Сладък си.

-Каза ли на майка си?

-Да. Каза ми, че веднага след като те изпишат трябва да се завлечем вкъщи.

-Ами хайде тогава!

-Откъде тая енергия?

-Два дни съм на легло. Имам да си наваксвам.

-Има ли някакъв мъничък шанс да ме оставиш да спя?

-Не.

-Аааааама..

-Хайде!

...

Така двете момчета напуснаха болницата, тръгвайки в посока към апартамента на Юнги.

...

-Мамооо! Тук сме!

-Идвам.

Секунди след казаното от кухнята се подаде и жената, опитваща да развърже готварската престилка от кръста си.

-За какво ни извика?

-Честит рожден ден Юнги!

-Имаш рожден ден?

Хоби неловко се почеса по тила.

-Имам рожден ден?

Юнги не остана по-назад а майка му просто се удари по челото.

------

не се смейте на момчето и аз съм си забравяла така рождения ден~

п.с. даа защо да не ъпдейтна в четири сутринта, когато няма жива птица навън :')