- voiceless -

стр. 41

След като Техьонг избра Юнги на Хосок му кипна.

Започна да се бунтува с всички сили, които имаше. Не че помогна.

Сега той седеше завързан на едно дърво, със запушена уста, наблюдаващ как двама от групичката мъкнат Юнги към Техьонг, който се бе облегнал на дървото срещу Хоби.

- Шибани копелета пуснете ме!

Юнги риташе в опит да се освободи. Устната му бе цялата в кръв. Гледка, която остави Хосок съсипан.

Нещата се влошиха, когато единия заби юмрук в корема на ментовокоското.

- Млъкни най-накрая.

Двамата непознати пуснаха момчето. Той се стовари на земята едва поемащ си въздух.

В очите на Хосок се появиха сълзи. Не можеше да направи нищо.

- Техьонг твой ред е. Забавлявай се!

Двамата, които до преди секунди държаха Юнги, сега се отдалечаваха, смеейки се.

- Това ще бъде интересно.

Техьонг клекна до ментовокосия, които все още се държеше за корема. Повдигна брадичката му с палец.

- Какво предпочиташ малкия? Избери си. Да ми духаш-

Беше прекъснат от Юнги, който буквално му се изплю в лицето.

- Ясно. Е явно ще трябва да играем по твоите правила.

Техьонг хвана ментовата коса на момчето, вдигайки го нагоре заби главата му в дървото на което досега се бе облегнал.

Юнги изкрещя. Болката бе непоносима.

Само да знаеше, че бе само малка част от това, което предстоеше.

- Малкият сега ще се отдалечим малко от приятеля ти. И без това мисля, че ще чъе достатъчно добре това, което смятам да ти причиня. Все пак трябва да те накажем. Нали?

- Майната ти!

Юнги бе ударен отново в корема. След, което завлачен навътре в гората.

- Трябва да те накажем, малкия...

------

щеше да е по-дълга... кълна се. обаче... онова, което бях написала.. просто не. ако на някой му е интересно какво бях наоисала.. може да пита.

съжалявам.

сега отивам да се метна от някъде