- voiceless -

стр. 38

-Е ето ти го кафенето. Сега накъде?

Хосок тръгна без да казва нищо. Най-вече, защото бе зает да мисли как точно бе открил онова място. Да кажем, че той не бе много по ориентирането.

Вървяха още няколко пресечки, стигайки до автобусна спирка, която Юнги никога преди не бе виждал.

- Спри.

- Това ли е мястото?

- Не бе! Просто ще си хванем автобус.

Юнги погледна на електронното табло. Тук минаваше един единствен автобус и той бе след цели три дълги и мъчителни минути.

...

-Защо бабата ме гледаше странно~?

- Юнги ти косата си наскоро виждал ли си?

Хосок се смееше, докато ментовокоското все още не схващаше какво толкова му има.

- Ама какво и е? Да не е рошава?

- Зелена е Юнги.

- Повтори.

- Аааа...! Добре ментова!

- А така. Ъъ сега къде отиваме?

Хосок отново тръгна. Вървяха около десет минути. Десет минути, в които не видяха жива душа.

След още няколко пресечки пътят изчезна и пред двете момчета се виждаше само гора. Или поне за такава я мислеше Юнги.

- Хайде.

Хосок се мушна сред дърветата. Докато ментовокоското се усетеше вече бе сам.

- Ехо? Хоби не е смешно.

Тръгна през дърветата, оглеждайки се. Вече бе късно и не се виждаше почти нищо през дърветата.

Нещо дръпна ръката на Юнги. Той изпищя и затвори очи. Не смееше да ги отвори дори, когато похитителят му го завлачи на непозната за него посока, в пълната тишина, където се чуваше единствено самотната птица на едно от дърветата.

-------

:)