- voiceless -

стр. 8

- Какво ти е?

Госпожа Ким бе започнала да се притеснява. Хосок цял ден се държеше странно. Все едно не беше тук.

- А нищо ми няма.

Излъга.

- Ами?

- Просто ми се спи.

Отново излъга.

- Добре тогава.. Между другото...

- Какво?

- Едно момче мина оттук вчера. Мисля, че е същото, което зяпаше онзи ден. Имаше странна коса.

- Дошъл е?

- Значи го познаваш?

Госпожа Ким продължаваше да се прави на разеяна. Беше много наясно със случая. Беше наясно дори с неща, за които дори Хосок бе в неведение.

- Както и да е. Остави ти бележка.

- А каза ли нещо?

От лошото настроение на Чонг Хосок нямаше и следа. Нервността бе заместена от вълнение и тъгата от любопитство.

- Не. Но на бележката пише твоето име.

Жената извади листче от джоба на престилката си и я подаде на младото момче пред нея.

- Какво е?

Хосок разгъна хартийката. Вътре бе изписано нещо.. Приличаше на e-mail адрес.

- miszyoongi

- Значи сега можеш да му пишеш.

Момчето се усмихна, когато чу тези думи. Щеше да разговаря с Юнги. Или да си пишат. То беше едно и също.