sunnyboi.jh: Да знаеш че се изчервяваш много сладко. *-*
miszyoongi: ъъъъ
sunnyboi.jh: О я не се прави на приятно разсеян!
miszyoongi: кой? аз? пфф никога
sunnyboi.jh: Ама рабира сее ти не се изчерви, когато те поздравих.. Неее
miszyoongi: ми нали и аз това казвам
sunnyboi.jh: Ох лелее
sunnyboi.jh: Както и да е
sunnyboi.jh: Утре в 14:00 да си в парка. И без закаснения
miszyoongi: добре мамо
sunnyboi.jh: -_-
miszyoongi: ♥
sunnyboi.jh: О. Боже. Милостиви. Ти току що ми прати сърчице *-*-*
miszyoongi: ъъ аз такова.. лека нощ
sunnyboi.jh: Ама Юнги
sunnyboi.jh: Юнгиии?
sunnyboi.jh: Юнги-а
sunnyboi.jh: Мин Юнги ах ти малък
seen
sunnyboi.jh: Утре ще си говорим пак ;)
seen 00:34
Юнги продължаваше да се взира в екрана на телефона и да се ядосва на себе си.. Защо му беше да праща сърчице по дяволите?!
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
