- voiceless -

стр. 47

- Хоби още колко трябва да остана тук?

Мрънкането на Юнги бе музика за ушите на Хосок. Той се топеше. Ментовокоското бе толкова сладък, цупейки устни.

- Утре, най-много в други ден ще те изпишем.

Лекарят влезе в стаята.

- Сега е време за прегледа.

Хосок се изниза послушно от помещението, чувайки тези думи. Не че искаше. Трябваше.

- Така. Боли ли те нещо?

- Не.

Излъга. Не знаеше защо. Просто го смяташе за правилно.

- Лъшеш ли ме?

- Не.

- Значи нямаш против да проверя?

Юнги преглътна шумно.

Лекарят се приближи до леглото и леко притисна корема на ментовокосия. При това движение той се сви на кълбо. Това беше грешка. Чу се болезнен крясък.

- Юнги? Ох боже.. Сестра!

Час. Час отне на лекарите да стабилизират Юнги, който през цялото време се гърчеше от непоносимата болка. Сълзи се стичаха по лицето му. Накрая просто му дадоха успокоително. Нямаха друг избор ако искаха да разберат какво му е.

След още час. Вторият кръвоизлив в корема на Юнги, който всъщност бе причината за ужасната болка бе напълно стабилизиран.

Лекарят излезе, сваляйки ръкавиците.

Там видя Хосок. Трепереш. Беше се уплашил прекалено много.

- Той е добре. Спокойно.

- ... Благодаря.

--------

това е вдъхновено от паник атаката ми сутринта.

юнги е жив! недейте да сепритеснявате. спете спокойно. четох специялно за тъпите кръвоизливи... :')

п.с. обмислям да си направя втори блог. някой ще чете ли?

:)