Събота. Денят, в който Хосок трябваше да се отбие до местното химическо, за да занесе униформата си. Все пак да сервираш и отсервираш кафе и кифлички имаше своите рискове. Особено за Чонг Хосок, който бе роден с две леви ръце. Метафорично разбира се.
Вече чиста униформата се въртеше в сушилнята, а Хосок търпеливо чакаше да се чуе сигналът, за да може да я вземе и да се прибере.
Трябваше да си догледа анимацията все пак.
И не чака дълго. След около пет минути вече минаваше покрай работното си място. През уикенда там помагаше Ири. Доста добро момиче, според Хосок.
И все така загледан, обмисляш дали да не се отбие, за да си вземе от така любими те му кифлички, той отново не забеляза онова момче.
Съвпадение?
Съдба?
Никой не знае но точно преди да стане нова катастрофа между двете момчета Хосок отклони погледа си напред, заковавайки се на място.
- Момче защо винаги си пред мен. Вече си мисля, че нарочно седиш така за да се блъсна в теб.
Непознатият само повдигна многозначително рамене.
Хосок забеляза нещо. Кошницата за пране, която носеше момчето.
- И ти към химическото, а?
Получи само положително кимане.
- Е няма да те бавя. Чао.
Усмивка и помахване. Отново.
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
