– Ъмм.. Юнги?
– М?
– Кой сготви това?
Хосоко посочи с вилицата храната пред себе си. Струваше му се твърде вкусна, за да е поръчана.
– Аз. Защо, не ти ли харесва?
– Не! Напротив дори много ми харесва, но след онзи случай у вас.. Опита ти да направиш сандвич..
– Чакай, чакай! От това да сготвиш и да направиш сандвич разликата е цял един тостер.
– Яяясно..
– Да сега млъкни и яж.
Двете момчета продължиха да се хранят в мълчание, което отново бе нарушено от Хоби.
– Хьонг?
– Хьонг ли?
– Ами... по-голям си от мен. Значи хьонг.
– Мхм.. Какво искаше да ме питаш?
– Ние какви сме?
– Ъъъм.. Хора?
Хосок се усмихна.
– Какво е смешно?
– А нищо! Просто нямах това в предвид.
– Знам. Хоби... Аз не знам какви сме. Ако зависеше от мен щеше да си ми доста повече от приятел, но...
– Искаш ли да бъдем повече от приятели?
– Но нали аз...
– Просто отговори!
– Искам.
При чутото Хосок се надигна от стола си, надвесвайки се над Юнги.
Устните на брюнета си намериха място на тези срещу него.
– Аз също, хьонг.
————————
имам чувството, че не съм ъпдейтвала цяла вечност, no eto na PREDLOJENIETO I VECHE IMA YOONSEOK
п.с. не че нещо ама имам нова историйка и все някога трябва да я рекламирам и тук хд
KAMU SEDANG MEMBACA
- voiceless -
Cerita Pendek・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
