Юнги и Хосок приключиха с багажа. Сега лежаха от двете страни на леглото на Хоби, гледайки тъпо в тавана.
- Все още ми е гадно, че заех стаята на баба ти.
Юнги разби тишината, за което другото момче беше благодарно. Умираше от скука.
- Тя те харесваше. Едва ли би имала против. А ако толкова ти е неудобно може да спиш при мен.
Хоби погледна ментовокосия с усмивка. Получи удар с възглавница.
- Не в този смисъл бе!
- Опа.
Смях. Любимото нещо и на двамата. Особено ако го споделяха помежду си.
...
- Обичам те.
- Моля?!
- Юнги не се прави, че го чуваш за първи път.
- И аз те обичам.
Усмивка. Две.
Мълчание. Кратко.
- Дали госпожа Ким ще ме уволни утре, когато отида на работа.
- Вероятно е.
- Оптимист на годината.
- Защо ми е да лъжа?
Още мълчание. Беше късно. Умората си казваше думата. Така Юнги и Хосок заспаха. Спокойно за пръв път от много време.
-------
втори ъдееейт! ^-^
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
