- voiceless -

стр. 2

- Довиждане, Хосок!

- До понеделник госпожо Ким!

Днес бе слънчев ден. От дъждът вчера бяха останали само малки локвички, със стоплена от слънцето вода. Облаците ги нямаше. Вятърът бе намалял. Усещаше се само аромата на дъжда, оставащ след всяка една буря.

Време като това даваше на Хосок енергия и още една причина да живее. Да може да види тази красота.

И отново отвеян от мисли, както всеки път след работа той вървеше по пътя към блока, в който живееше с баба си.

И отново не забеляза онова тихо момче, което сега седеше точно срещу него и чакаше да види кога младият Хосок ще се усети. Или пък ще катастрофира в него.

В крайна сметка стана второто.

- Ама пак ли! Трябва да почна да гледам като вървя... Пак ти?

Момчето от своя страна не каза нищо. Само кимна ентусиазирано.

- Извинявай, че те блъснах така.

Непознатият отново замълча. Разтърси глава в знак, че не е нищо особено, но не отрони и дума.

- Е чао.

Отново широка усмивка и помахване.

Хосок продължи по пътя си. Непознатият остана още малко така. Гледаше го. После и той тръгна. Без посока. Просто някъде.