- voiceless -

стр. 59

– Хоби?

Момчето продължи да се мята в леглото, все повече оплитайки се в чаршафите. Какъв ли кошмар сънуваше?

– Хосок събуди се! Плашиш ме!

Юнги викаше и вече час се опитваше да го събуди, но без особен успех. От бълнуванията на приятеля си бе разбрал, че сънува как е в болница и Хоби се опитва да го храни..

И тогава дойде идеята. Отиде в банята, откъдето се върна с чаша студена вода.

Вода, която си намери място върху лицето на Хосок и значителна част от леглото, на което лежеше.

– Юнги!

Събуди се.

– Тук съм. Успокой се.

– Но как.. Аз.. ти.. болница... Анорексия..

– Всичко е било сън... Нали си обещахме без повече болници?

Кратко мълчание. Юнги позволи на приятеля си да го прегърне. Имаше нужда.

– Ти си добре.

Единственото, което Хосок успя да каже преди да заплаче. Сънят му се бе сторил толкова реален. За миг си бе помислил, че ще изгуби единственият човек, който му бе останал да обича.

– А ти си гладен.

Юнги се засмя, чувайки кърорещият стомах под себе си.

– Хайде да те нахраним.

И така двамата се отправиха към кухнята.

————————

етоо няма анорексичен юнги няма лоши неща (ᵕ≀ ̠ᵕ )