Сряда. Хосок работеше леко разсеяно. Мислеше за баба си. Може би вчера не биваше да и вярва, докато го убеждаваше, че е добре. Може би насила трябваше да я заведе на лекар. Може би наистина всичко бе от прекалено лютата храна.. Или може би момчето нямаше причина да се притеснява.
- Хосок добре ли си?
Госпожа Ким минаваше покрай него с поднос в ръка.
- Да да добре съм. Просто се замислих.
- Добре тогава. Хайде на работа! Погледни колко клиенти има!
- Тъй вярно!
Хосок се затича обратно към кухнята, за да вземе останалите поръчки.
Скоро смяната му приключи и той вече пресичаше улицата, за да стигне до завоя, където го чакаше усмихнатият Юнги.
- Здравей!
"Здрасти"
- Хей! Хрумна ми идея. Искаш ли да отидем у нас и да гледаме филм?
"След вчерашната случка се отказах да гледам филми"
- Тогава драма?
"Нави ме"
- Е хайде сега ще ти покажа къде живея.
И двете момчета тръгнаха.
-----
наближава нещо :'))
другата глава. и тази след нея...
#28 in short story..
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
