Advance bravely - Давай смело

41-43

41. Несправедливост

Беше краят на септември, а Ся Яо тренираше вече от месец в школата на Юен Дзун. От резерва, Ся Яо беше издигнат до степен на действащ член на училището и бързо влезе в такт с другите ученици. През уикендите дори носеше вкусна храна от вкъщи, за да могат всички да се насладят на домашните вкусотии.

Учениците обикновено се отнасяха към Ся Яо и Юен Дзун като към зетьове, защото всички установиха, че откакто Ся Яо започна да тренира с групата, Юен Дзун не беше толкова жесток с тях. От понеделник до петък той рядко се появяваше, като изключим някакви специални поводи или обичайните проверки. Но дойдеше ли уикендът, независимо от метеорологичните условия, той винаги присъстваше неотлъчно до Ся Яо. Нещо повече - част от хората в школата забелязаха, че през уикендите Юен Дзун се обличаше по-различно от друг път. През тези два дни никой не си позволяваше да задава въпроси на Юен Дзун - обратното беше равносилно сами да си търсят смъртта.

Нищо не беше същото когато Ся Яо беше наоколо. Ако той му споменеше или го попиташе нещо, Юен Дзун не променяше и за миг физиономията си, а само отговаряше:

- Нека го обмисля.

Стига да имаха възможност, при възникнал проблем, учениците изчакваха до уикенда и караха Ся Яо да отвори дума пред Юен Дзун. Дори си позволяваха да подкачат Юен Дзун през свободното им време.

- Сър, Ся Яо тренира 20 минути доста лениво.

- Сър, Ся Яо излезе преди да е свършила задачата, за да говори по телефона.

- Сър, според правила на училището, трябва да го накажете с три ритника, два удара с пръчка и да му отнемете телефона.

По-късно някои от треньорите присвиваха очи заговорнически, когато Ся Яо биваше привикан в офиса на Юен Дзун. Тогава се набутваха един до друг и подслушваха пред вратата. Минути по-късно на излизане всички се преструваха, че внимателно наблюдават тренировките на другите ученици и докато се разминаваха, си шушукаха.

- Виж му джобовете, пак са препълнени.

Всеки път когато излизаше от кабинета при тези посещения, джобовете на панталоните му, не на ризата, а на панталоните му, бяха пълни. Вътре се намираха разни и разнообразни десертчета. Този път беше шоколадово блокче с фъстъци и две пакетчета сушени малини - все вкусотии, пращани от роднини от Донбей (северен Китай). В дните, когато Юен Дзун му се караше по-строго, дори набутваше в джоба му пакет цигари, че току-виж някой се разсърдил.