68. Изненадваща поява

90 9 0
                                    

Навън застудя. Време е да уталожим малко страстите.

Времето се изниза много набързо и ето вече беше средата на октомври. Чан Тиен беше изписан от болницата с едва забележим белег на лицето, счупената ръка на Ся Яо беше почти оздравяла, а гипса - отдавна свален. Но шефът на участъка се разпореди да остане още известно време зад бюрото, в случай че ръката не е заздравяла напълно. Ся Яо, който беше бял като мляко по рождение, съвсем заприлича на призрак с тази работа на закрито.

Чан Тиен пък не спираше да се оплаква колко несправедлив е животът.

 Вижте лицето ми! Напълно е обезобразено! Как ще си намеря приятелка сега?!

Сяо Хуей се обади.

-  Това  дали някой ще те обича не зависи само от външния ти вид. Ето, виж нашия Ся Яо - такъв хубавец, а все още заклет ерген. (мммм само ако знаеше....)

Ся Яо се направи, че не чува забележката на колегата си и продължи да подрежда купчините с документи на бюрото. 

Но вайканията на Чан Тиен не спряха дотук.

- Уф, толкова е дразнещо как някои хора имат всичко, а други - нищо. Може ли някой да ми обясни как така аз получих белег на лицето, а той - и посочи Ся Яо, - става все по-хубав и по-хубав с всеки изминал ден? Няколко дни преди да ме изпишат от болницата беше с изпито от умора и липса на сън лице, а сега... целият грее! - не се сдържа повече и го щипна по бузите.

(ами ще грее я! Има си батко да го сгрява! и то как само го сгрява... ах..)

Ся Яо се усмихна чаровно насреща и се възползва от възможността за малко самореклама.

- Една красива сексапилна жена се сравнява с произведение на изкуството, нали така? Но днес се обръща внимание не само на жените. Елегантните и добре подържани джентълмени също се оценяват високо. Мъж с добре подържана кожа е като жена с изкусителен парфюм.

Сяо Хуей зацъка с език.

-  Чуй се само! - викна той, а после се обърна към Чан Тиен. - Е, хайде де, опитай се да го обориш!

Чан Тиен замълча умислено докато с ръка се търкаше по челото, а изражението му показваше нарастващата досада.

-  Ами моето лице е минало през какви ли не травми.

Като го чу, Сяо Хуей не можа да се сдържи и прихна да се смее.

Advance bravely - Давай смелоDonde viven las historias. Descúbrelo ahora