Advance bravely - Давай смело

84. Способността да импровизираш

Честита нова година! Да отбележим китайската нова година с една гореща глава! консумацията на храна и питиета е сторого забранена по вреюме на четене!

Ден преди Нова Година Ся Яо си взе почивен ден, за да участва в заснемането на рекламата за школата на Юен Дзун. Заради строгите изисквания на режисьора и тоталната липса на опит у всички участващи в рекламата, всеки дубъл трябваше да се снима по няколко пъти. Отначало Ся Яо беше много развълнуван, но с напредването на деня, раздразнението започна да взема превес и накрая той се усамоти на едно спокойно, тихо местенце и се наслади на вкуса на цигарата.

Юен Дзун тръгна да го търси и когато видя тъжното изражение по лицето му, попита:
- Какво става?
- Уморен съм - отговори тихо Ся Яо, като уви ръка около шията му и се отпусна на рамото му.
- Ако си уморен, отиди да си поспиш в колата. В обедната почивка ще те закарам до вас. Няма да има нужда да се връщаш следобеда.
Тези думи обаче накараха Ся Яо да подскочи.
- Уморено е не тялото ми, а душата ми.
- О, но ти имаш душа? - подозрително го изгледа Юен Дзун.
- Ха! Ха! Как може да нямам? - започна да го ръчка с пръст Ся Яо. - От сутрин до вечер имам толкова неща на главата!
-Внимавай с тези твои лапи. Има твърде много хора наоколо, които може да те видят.
Ся Яо се усмихна щастливо. „О, да не би да те е страх, че ще ни видят? Страхуваш се, че ще разрушим реномето ти на студен, безчувствен войник? Тогава ще те щипя, щипя, щипяяяя..."
Юен Дзун сграбчи пръста на Ся Яо, който не спираше да се забива в лицето му.
-Ако продължаваш да си толкова лош, повярвай ми, че ще ти нашамаря задничето!
Ся Яо изсумтя, но въздъхна и се отпусна на рамото му.п
-Направих нещо лошо и това ме изкарва извън релси последните няколко дни.
Юен Дзун запали цигара и се загледа в далечината, където екипът от телевизията и учениците неуморно се трудеха за заснемането на рекламата. Чакаше Ся Яо да продължи да говори. Полицаят от своя страна се поколеба, но накрая му разказа всичко за проблемите на Уан Джъ Шуей от момента, в който той излезе от затвора и колко гузно се чувства Ся Яо заради постъпката си.

Юен Дзун го изслуша търпеливо и накрая просто попита:
- Защо толкова те вълнува какво правят другите?

Ся Яо погледна студеното изражение, изписано по лицето на Юен Дзун. „Я, каква изненада! Това старче тука ревнува!"

Ако Юен Дзун знаеше как го нарича Ся Яо в мислите си, то без грам съмнение щеше да го метне в леглото и да му покаже колко точно здрав и силен е.