Advance bravely - Давай смело

93. Брат и сестра си говорят

- В какви неприятности мога да се забъркам? Освен това, дори и да съм се забъркал в нещо,  не трябва да се месиш. 
- А кой според теб трябва да се намеси? – подмолно попита Юен Дзун.

Ся Яо се изкикоти.
- Може и да се самобичувам.
- Нима? Готов си чак да се самобичуваш?

Ся Яо почти се хвана в капана на Юен Дзун, но благодарение на добрите си рефлекси успя да се измъкне навреме и каза:
- Не съм направил нищо лошо, защо да трябва да се наказвам така?

Юен Дзун се усмихна в тишината. Всъщност просто се беше  пошегувал, защото имаше пълна вяра на Ся Яо. В неговите представи той е едно сладко хлапе, което го кара да иска да му купува разни „боклуци“ за ядене, или да се промъкват тихомълком под завивките и да палуват заедно. Юен Дзун не мжеше да си представи нищо по-лошо от това.
- И с какво се занимаваш тези дни? – попита Ся Яо.
- Ами нищо интересно. Основно чистя кcщата, поправям това-онова.
- Поправяш? Защо? – за миг дъхът на Ся Яо секна. – Да не плануваш да останеш там и повече да не се върнеш?
- Не, не. Просто къщата е изоставена от много време и е почти невъзможно да се живее в нея в моментаq без да се попритегне тук-там. Сменям някои тапети, добавям свещи за декорация, бърникам  из камината.
- Аа, аха. – отдъхна си Ся Яо, а явното му облекчение предизвика вълна от емоции, които връхлетяха Юен Дзун, и неспособен повече да се сдържи, попита:
- Липсвам ли ти?

Ся Яо вече се намираше в леглото с крака вдигнати на стената, но като чу тези думи ръката му сама си проправи път към слабините му. А дори нямаше идея защо го направи.
- Защо ще ми липсваш? – отговори с твърд тон Ся Яо. – Имам си достатъчно приятели около мен, които не по-зле от теб се навъртат наоколо.

Юен Дзун се канеше да отговори нещо, но в този момент в къщата влетя Юен Жу.
- Ах, студено, студено! – каза тя  докато си събуваше обувките и моментално се отправи към печката до леглото. Избута с все сила Юен Дзун настрана от топлината и се уви с едно яке.  Зачервеното й  от студа лице едва-едва се показа над ръба на дрехата.

След като не чу отговор от Юен Дзун, Ся Яо попита:
- Липсвам ли ти?
- Ти ми кажи. – парира го Юен Дзун.
- И как мога да знам? – неудобство заля Ся Яо.

Дори фактът, че имаше жена до себе си, която слухтеше около него, не възпря Юен Дзун най-безцеремонно да заяви:
- Липсваш ми неимоверно много. – тези три думи, макар произнесени със сдържан тон, предизвикаха неописуем прилив на топлина, която се по тялото на Юен Дзун