Advance bravely - Давай смело

110. Сърдечни проблеми

Наистина размерът на очите беше различен – едното беше голямо, другото малко. Но не тези нищожни наранявания бяха причината за чувството на тъга и ярост, които обагряха настроението на Ся Яо. По-скоро бяха насочени към човека, който тази сутрин каза, че бил „изключително сладък".

Всъщност в реалният живот Сюен Да Ю беше доста „по-чувствителен" по отношение на това да разпознава настроенията на другите, отколкото беше Юен Дзун.

- Погледни се отново! Забрави за размера на очите! Виж се само колко грациозно изглеждаш с тези синини от двете страни на носа. Честно, изглеждат като лунички. Носът ти е отекъл, горната ти устна почти липсва, а брадичката ти има странна форма. - Ся Яо нищо не каза, но Да Ю беше категорично решен да продължи.

- Свидетел съм на абсурдната ти визия. Въпреки манията ти по красивото ти лице и опитите ти да го опазиш, сега всеки сантиметър от него е обагрен в идеален грим.

- Искаш ли да видиш още по-абсурдно нещо? - попита изведнъж Ся Яо.

- Добре. Защо не?

Ся Яо се протегна и извади от чекмеджето комплекта за грижа за кожата, само за да го метне към другия мъж.

- Какво е това? – попита Да Ю, след което млъкна и започна да върти кутията в ръцете си. Забеляза, че Ся Яо не откъсва очи от него, което правеше ситуацията още по-трудна за избягване.

- Защо ми даваш това? – бавно промълви той. - Защо ли? - ядосано попита Ся Яо. – Ами хайде, намажи стената с тези боклуци! Сюен Да Ю отново замлъкна.

– Какво мислиш, че е?! Какво може да е, освен нещо за утеха на нечии детински държащ се приятел, който ми крещя, че съм се отнасял гадно с него и, че съм се държал много, много лошо с него? И, за да му докажа, че той все още е някого, за когото ме е грижа, пропуснах обяда онзи ден и използвах обедната почивка, за да му купя този комплект. И след като цял ден разговарях с онзи журналист, отидох да му го поднеса. И тогава катастрофирах по пътя...Ох, забрави! Няма на сила да ти давам нещо. Само загуба на време и чувства!

Ся Яо едва беше приключил с речта си когато Да Ю си даде сметка, че в отношенията им нямаше никаква промяна. Двамата се познаваха още от училище и връзката им беше съвсем непринудена. Ако някой страничен наблюдател беше погледнал на отношенията им тогава, нямаше как да не забележи, че сякаш имаше повече романтичен оттенък, отколкото чистото братско приятелство.