Advance bravely - Давай смело

70. Толкова наивен

Веднага щом даде показания и мина медицински преглед, Уан Джъ Шуей беше ескортиран до центъра, където излежаваха наказанията си престъпниците. По пътя го придружаваха няколко полицаи, в това число и Ся Яо. Докато пътуваха към главната им цел Уан Джъ Шуей не престана да хвърля сладки закачливи погледи към Ся Яо, докато той гледаше някъде навън. Но в случаите, в които погледнеше към затворника, попадаше на широката му весела усмивка. Джъ Шуей изобщо не изглеждаше като човек, който отива в затвора. По-скоро лицето му показваше радост, все едно някой го водеше към Обетованата земя.
Сяо Хуей, който седеше до Джъ Шуей, видимо се дразнеше от радостното настроение на затворника.
-  Досега не съм виждал някой да е толкова щастлив от факта, че отива в затвора. Да нямаш някой познат там?
-  Нем. - усмихна му се Джъ Шуей.
-  Тогава сигурно имаш човек, който ще ти плати гаранцията?
-  Не - поклати отрицателно глава мъжът.
-  Тогава каква е тази щастлива физиономия от теб?
-  Нямам идея - отговори му той и продължи да показва широката си усмивка.
Всъщност Уан Джъ Шуей не беше сигурен защо наистина се усмихваше толкова много, но знаеше, че щом видя Ся Яо, нещо силно се развълнува в гърдите му. (аааа, ще се бием! Нещо много мераклии  се насъбрахте за таз бяла ряпа! Той си е за батко и туй то!)
За негово нещастие Ся Яо не споделяше вълненията му. Всички полицаи в колата размениха по някоя дума с него, само Ся Яо го пренебрегваше. Затова Уан Джъ Шуей се видя принуден да поеме инициативата и пръв да заговори младия полицай.
-  Полицай Ся, вие май не сте от приказливите?
Сяо Хуей изсумтя отстрани.
-  Такъв е само към теб.
Но Джъ Шуей не обърна внимание на думите на другия полицай. Вместо това продължи да наблюдава и изучава Ся Яо.
Полицаят прибра телефона си и най-накрая се обърна към Джъ Шуей.
-  Носиш ли достатъчно пари с теб?
-  Пари за какво? - учуди се затворникът.
-  Храната там е ужасна. По-добре роднините ти да изпратят пари, за да имаш, когато огладнееш. - загрижено предложи Ся Яо.
-  Не, това не е проблем. - усмихна се самодоволно той. - Мога да ям всичко, а и купуването на храна е скъп лукс. Откъде да взема парите за такова нещо?
-  Ама какъв си хитрец само! - не се сдържа Сяо Хуей и го бъзикна. - Наистина не разбирам. Хората, които крадат скъпо вино, стават милионери, а ти... Ти си го изпил... Колко тъп  трябва да си, за да постъпиш така?
- Аз просто си набелязвам хора от хайлайфа, това е всичко. - отвърна без грам срам Джъ Шуей.
Сяо Хуей избухна в смях без да каже повече нещо.
Ся Яо наблюдаваше много внимателно Уан Джъ Шуей и осъзна, че всичко по него е менте, фалшиво.
Единствено прическата му изглеждаше модерна. Мисълта, че този човек е откраднал сума неща от Сюе Да Ю, неща, които струваха поне няколко хиляди, сериозно притесняваше младия полицай.
Мъжът пред него нито беше облечен в скъпи дрехи, нито имаше пари за скъпи храни. Дори нямаше жилище, където да се прибере. Та дори алкохолът, с който се беше напил, не беше негов.
„Къде тогава са парите?“
Задълбочените размишления на Ся Яо бяха прекъснати от самия Уан Джъ Шуей.
- Може ли да ви попитам нещо, полицай Ся?
-  Какво? - върна се в реалността Ся Яо.
-  Елате по-близко, лично е.
Сяо Хуей беше нащрек, защото нещо го притесни в думите на престъпника.
-  Изплюй камъчето вече, - намеси се той. - Всички искаме да чуем. Ако пък искаш да питаш някоя гнусотия, то по-добре  хич не си отваряй устата.
Но Ся Яо потупа успокоително колегата си по ръката и се приближи до Джъ Шуей.
Мъжът видимо се колебаеше, но накрая заговори с известно притеснение в гласа.
-  Ами, всъщност... В затвора могат ли да те изнасилят отзад?
Ся Яо го изгледа злобно и му отговори с три кратички думи:
-  Само в мечтите ти!
„Добре!“ вътрешно си отдъхна Джъ Шуей.
- Всяка килия си има камера за наблюдение, така че няма опасност за заплахи и насилие. Не се тревожи.
Уан Джъ Шуей изказа благодарностите си, наистина успокоен.