Advance bravely - Давай смело

89. Мнимото заминаване

Щом седмицата наближи своя край, всички в участъка на Ся Яо получиха коледните си бонуси в храна и подаръци, както и месечните добавки. Първото нещо, което Ся Яо направи след като взе парите, беше да отиде в магазина и да накупи всевъзможни нещица за похапване. Но този път стриктно проверяваше доколко питателни бяха нещата, които взимаше. Стремеше се да подминава вредните храни и да взима само онези, които бяха полезни.
Първоначално смяташе да остави покупките направо у Юен Дзун, за да са му под ръка като тръгва, но си даде сметка, че има още доста време до отпътуването на бодигарда, затова остави чантите в офиса си. Но както се канеше да започне работа, изведнъж усети как устата му пресъхна. За него това беше явен сигнал, че е време да похапне нещо. Погледът му моментално се стрелна към нечовешки претъпканите торби и си помисли: Нищо няма да стане, ако си взема едно пакетче! Ръката му се шмугна в едната чанта и започна на сляпо да опипва съдържанието й, докато не стигна до нещо, което обичаше. Извади ръката с решително задоволство и се отдаде на сладкото усещане от храната.
Същата вечер му се наложи да остане след работно време в участъка. Когато  усети, че е гладен реши, че не му се чака по опашки, за да си купи храна или да си вземе нещо за вкъщи, затова отново посегна към чантите с тези толкова вкусни хапвания. Порови малко, извади нещо и го погледна. Хмм, Юен Дзун едва ли ще яде точно това. Така ще му помогна по-лесно да се справи с тази тежест.
На следващия ден странното желание да си похапва продължаваше да го преследва. Принуден от обстоятелствата Ся Яо отново посегна и извади две неща от чантата. Но дори след като изяде общо шест неща от там, гладът му не стихна и той отново се принуди да посегне към чантата. Това беше само на закуска. Преди обяд изяде едно пакетче със захаросани плодове като разядка, после си хапна обяд, а накрая си хапна две пакетчета сушени плодове, за да задоволи капризите на стомаха си. Но въпреки това още преди вечеря дъвчеше поредното пакетче.  И така продължи тайничко да мишкува из торбата следващите три дни. В края на третия ден с ужас установи, че едната чанта е напълно празна! (чудно къде ли е отишло всичко, ти ненаситник такъв!)
"Мамка му, бързо трябва да занеса другите две чанти при Юен Дзун!"

Юен Дзун най-откровено го зяпаше с нескрито изумление докато Ся Яо поставяше двете препълнени с храна чанти на бюрото му.
- Нещичко за похапване за из път – обясни Ся Яо.
Юен Дзун огледа двете чанти, после Ся Яо, и избухна в смях.
- Ама защо си помъкнал толкова много храна? Та аз ще съм не повече от два часа в самолета.
- Можеш да си го занесеш вкъщи и там да си похапнеш. Нали е отдалечен и беден район? Дори да искаш да си купиш тези неща, ще трябва да вървиш поне няколко километра. А и малките магазинчета предлагат само ориз и мазни нудълси. Никъде няма да има толкова вкусни неща.