Advance bravely - Давай смело

79. Ревнувай колкото си искаш

- Юен Жу имаше добри намерения, затова и беше повикала толкова много хора. Искаше максимално да предпази Ся Яо. Не е искала умишлено да създава проблеми. Моля те, не й се ядосвай! - умоляваше Уан Шуан. (Оооо, я се скрий някъде! Оная го отвлече, завърза го, изтезава го,  а ти ще ми обясняваш колко й били добри намеренията. В манастир да я заточи брат й, мъжко да не види нивга най-добре!)

Юен Дзун я изгледа студено и й отговори:

- Нейните действия създадоха твърде много проблеми. Тя трябва да си понесе последствията от стореното.

- Но усещам, че си твърде строг с нея. (а аз казах ли ти да се скатаеш в някоя дупка и да не се показваш повече!) - продължи с тъжен глас Уан Шуан. - Ти я познаваш най-добре и много добре знаеш, че тя няма да може да понесе толкова дълго време да е затворена. Може би ако й се скараш вместо да я наказваш...

- Или пък мога да я оставя сама да се оправя със себе си! - отряза я Юен Дзун.

- Но...

- Стига! Остави тези неща както са си.  Ако има нещо друго, което трябва да знам, сега е моментът за говориш.

Уан Шуан остана привидно спокойна, сякаш й е все едно дали Юен Дзун ще пусне сестра си, или не. Но беше абсолютно наясно, че ако той пуснеше Юен Жу, това щеше да докаже, че и Уан Шуан има някаква власт над него. Ако ли не, поне щеше да има причина отново да говорят… 

Ся Яо лениво тичаше навън когато вратата рязко се отвори и оттам се появи Уан Шуан приветливо усмихваща се на Юен Дзун. 

- Ще си тръгвам вече.

Тези  привидно обикновени думи зазвънтяха в ушите на Ся Яо. Младото момиче се обърна и  видя, че той беше близо до нея. Усмихна му се някак неохотно и подмина. Ся Яо вътрешно кипеше. „Тази кучка!“

Юен Дзун се приближи до него.

- Кога си дошъл? Защо не влезе?

Ся Яо се спря, а гневът бушуваше неудържимо в него.

„Кого се опитваш да заблудиш? 

Онова прозрачно стъкло на вратата ти не е ли достатъчно голямо, за да ме видиш? Или

просто не  можа да откъснеш очи от онази жена дори за секунда? Ама че си превзето копеле!“

Но всички мъже си имаха някакво достойнство и Ся Яо не правеше изключение. Затова по никакъв начин не показа колко диво ревнува. Освен това, той никога не е признавал чувствата си към Юен Дзун.  Затова потисна гнева си и показа възможно най-щастливо неангажиращата  си усмивка, преметна ръка през рамото му ( чудно на пръсти ли се е повдигнал?) и по братски  започна да го занася.