Advance bravely - Давай смело

60. Оправдания, за да спя в леглото ти

- Нека те закарам до вас  - предложи Юен Дзун, след като приключиха с яденето.

Ся Яо се спря на средата на крачката си и бавно проговори.

- Ти си отивай, аз ще остана тук тази нощ. - Самодоволна усмивка пропълзя по лицето на Юен Дзун.

- Ще спя тук, сам, не с теб  - натърти Ся Яо. - Така че си отивай. Искам да остана тук тази нощ, защото майка ми ще откачи ако ме види в такова състояние - и посочи ръката си.

Юен Дзун го изгледа, без да покаже никакви чувства и заговори:

-  Тъй като ръката ти е счупена внимавай като спиш да не я закачиш. Ако ти е студено само с едно одеяло има още в шкафа. Има топла вода непрекъснато, така че можеш да се възползваш от това, но внимавай да не си мокриш ръката когато си в банята.

Ся Яо видимо се вценепи.

- Тогава... ти няма...

-  Какво? - попита го Юен Дзун.

Ся Яо се засмя нервно и притеснено.

-  Защо си толкова примерен днес?

-  Нали ми каза да си отивам?

- Да... Казах ти. - измърмори под нос Ся Яо. - Отивай си тогава. Хайде, бързо. Искам да вляза да си взема душ.

Юен Дзун си тръгна, без да каже и дума повече. 

Ся Яо искрено вярваше, че вратата щеше да остане затворена само за  няколко секунда, след което Юен Дзун щеше да се върне и най-безсрамно да го придърпа в прегръдките си с думите  „Само се майтапех!“.  Но какво се оказа?  

„Ти шегуваш ли се?!“ 

Юен Дзун наистина си тръгна, през коридора към въртящите се врати и оттам към колата си. Без дори да погледне назад!

-  Да му се не види! - ядоса се Ся Яо докато гледаше през прозореца. 

Изминаха повече от десет минути без дори да помръдне от мястото си до прозореца. Накрая се раздвижи, отиде до гардероба и извади якето си.

-  Щом ти си отиваш, отивам си и аз. - мърмореше той. - Защо ми е да прекарам нощта сам-самичък в това огромно помещение? Къде ти е ума, Юен Дзун...

Тръгна  към вратата, но тя рязко се отвори и една огромна фигура тръгна към него. Ся Яо дори не можа да отреагира. Юен Дзун застана пред него в целия си ръст и го изгледа със зле прикрито задоволство и смях в очите.