Advance bravely - Давай смело

17-20

17. Само да ми се усмихнеше...

След като приключи работа, Ся Яо се отправи с безизразно лице към паркираната кола на Юен Дзун. Едва що последният беше свалил прозореца, Ся Яо хвърли в колата дървената къщичка заедно с глинената фигурка.

- Разкарай тъпите си играчки оттук!

Юен Дзун отвори малката вратичка на миниатюрната къща и внимателно извади малкия Ся Яо. Грубите мъжки ръце нежно галеха фигурката по ниските части на анатомията й, докато говореше с нисък глас:

- Искаш да е при мен когато свършвам ли? - С едно недвусмислено движение на ръката си и острия си език, Юен Дзун успя да предизвика Ся Яо до краен предел.

- Разкарай си мръсните ръце от тялото ми!

Юен Дзун само повдигна рамене сякаш изобщо не му пукаше.

- Какво ти влиза в работата какво правя с фигурката, щом не я искаш?

Ся Яо стисна силно зъби, протегна се рязко с идея да отскубне малката керамична фигурка ръката на Юен Дзун, но мъжът умишлено се дръпна назад и накара Ся Яо буквално да се покатери в колата. Копринените коси на Ся Яо погалиха по лицето Юен Дзун и сякаш докоснаха самата му душа. Единственото, което Юен Дзун искаше в този момент, беше да придърпа СяЯо в колата, да го прегърне силно и да го целува докато го остави без дъх. Искаше да усеща още от тази коса по лицето си.

Най-накрая Ся Яо успя да грабне малкото нещо.

- Ако ми се усмихнеш поне мъничко, ще си помисля да направя за фигурката малки панталони.

- Мечтай си! - озъби му се Ся Яо държейки в ръка фигурката. - Предпочитам да я оставя гола, отколкото да ти се усмихна.

- В такъв случай по-добре скрий фигурката в къщичката, че може да реши да избяга навън както майка го е родила.

Нацупен, Ся Яо си взе обратно дървената къщичка.

* * *

Петък следобед Ся Яо влезе в офиса и видя Тиен и Хуей с интерес да гледат някакво видео.

- Какво гледате?

Образът на Юен Дзун се появи на екрана когато Ся Яо се приближи.

- Интервю на зет ти, - обади се Чан Тиен.

Ся Яо изсумтя недоволно и се отправи към бюрото си, където смяташе да изиграе някоя игра и да се откъсне от всякакви заобикалящи го звуци. По средата на играта Хуей го перна по рамото.