Advance bravely - Давай смело

90. Последствията

Стягайте колана, очаква ни едно интересно приключение в тази глава!
Готови ли сте?

В продължение на три дни Ся Яо дори не посегна към телефона, за да се обади на Юен Дзун. В края на годината повечето от отрядите вече бяха излели в отпуска, вследствие на което телефонът на Ся Яо беше буквално бомбардиран всеки ден с покани за партита и събирания. Но заради наложените му професионални ограничения, отпуската му беше много къса. Все пак трябваше да може да се отзове веднага при спешни случаи. А и като се добави, че все още беше вкиснат от факта, че Юен Дзун си тръгна без да се сбогува, Ся Яо умишлено избягваше всякакви социални събирания и покани. 

Но един ден Сюен Да Ю го пресрещна на входната врата на дома му.
- Хей, защо не си вдигаш телефона, а?

Но Ся Яо равнодушно седна на леглото си и започна да си изрязва ноктите на краката.
- Нямам време, много съм уморен.
- И какво - толкова ли си отдаден на работата си? – присмя му се Да Ю.
- Нямам настроение за излизане. Освен това какво му е хубавото на една тълпа хора, които си крещят арогантно едни на други? Особено онзи кретен Тао, всеки път като го видя и искам да го сритам.
- Ние не дружим с него – разпалено заговори Да Ю. – Събираме се само наши хора, дето сме си добри приятели от едно време.

Ся Яо много добре разбираше значението на тези думи. Да Ю се опитваше всячески да оправи отношенията между Ся Яо и Пън Дзъ, откакто беше разбрал, че нещата са обтегнати между тях.

- Утре съм дежурен – отговори Ся Яо. 
- Тогава ще се срещнем вечерта като приключиш.
- Работя извънредно – отвърна Ся Яо.
- Уф, толкова си скучен! – оплака се Да Ю и повдигна главата му, така че да го погледне. 
- Какво толкова нередно има в това стари приятели да се съберат и да си побъбрят на по чашка? А? Какво? Толкова ли е трудно да изпиеш чашка или две? Както и да е! Решено е! Ще дойда да те взема от работа утре вечер.

Ся Яо не реагира по никакъв начин. Просто продължи да си реже ноктите, но този път на ръцете.
- На теб говоря! Глух ли си? Чу ли ме изобщо? – ядоса се Да Ю.

Подразнен от пресилената настоятелност на Да Ю, Ся Яо просто протегна крака си директно към лицето му. За радост Да Ю успя навреме да отстъпи назад и избегна удара. Ся Яо се разсмя високо.
- Ах, ти, голяма ряпа такава! Май имаш нужда да ти нашаря задника! (ааааа, тука ще се караме вече! Ряпата и задника принадлежат на батко! Долу лапите!)
- Спри да се занасяш, чуваш ли! Спри, спри! – заливаше се от смях Ся Яо.