Advance bravely - Давай смело

109. Едно голямо и едно малко око.

След няколко дни отоците по лицето на Ся Яо значително спаднаха. По-малките наранявания синини също изчезнаха. Остана само дълбокото порязване в ъгъла на едното око, заради което то изглеждаше асиметрично в сравнение с другото. Фрактурите също заздравяваха доста бързо. През изминалите два дни Ся Яо успяваше дори да става от леглото и да извършва малки движения. Непрекъснато се обаждаше по телефона на приятелите си и вкъщи, за да ги държи информирани за състоянието му. 

През тези въпросни два дни Ся Яо непрекъснато се гледаше в огледалото. Не е за вярване колко пъти на ден се вглеждаше в отражението си. Дотолкова свикна с това, което виждаше там, че напълно забрави как е изглеждал преди инцидента и всъщност не можеше да оцени доколко лицето му се е възстановило.
- Мислиш ли, че лицето ми се е възстановило напълно? – сръчка той Юен Дзун.

В интерес на истината Юен Дзун не намираше никаква разлика  между това, което виждаше сега и това, което представляваше лицето на Ся Яо преди сбиването. Имаше само мънички изменения тук и там, но на Юен Дзун му допадаха. Особено когато по подпухналото лице на Ся Яо грейнеше усмивка и двойната му брадичка изпъкнеше. 
- Почти. – отговори бодигардът.
- Колко точно е почти? – настоя Ся Яо.
- На практика няма разлика вече.

Ся Яо се засмя и се зарадва все едно е улучил джакпота. Възползвайки се от моментното разсейване на Юен Дзун, който се навеждаше, за да вдигне нещо, Ся Яо го шляпна силно по дупето. Тъй като ударът беше изневидецила Юен Дзун леко е стресна, а тялото му трепна. Когато се обърна видя Ся Яо ухилен с възможно най-щастливата си усмивка.
- Какво си намислил? – Юен Дзун искаше да се засмее, но се сдържа.
- Нищо, - отвърна Ся Яо с палава усмивка, която караше несиметричните му очи, да излъчват неподозиран чар. – Просто днес те намирам за изключително сладък. (оххх, как си изпотрошен иначе да те натисне на леглото, че да ти запуши устата с некой голям дайкон!) – и в знак на потвърждение на думите си го потупа още няколко пъти по дупето. – Защо си толкова сладък днес? ( вече си бия главата в бюрото!)

Юен Дзун запази привидно спокойствие, но отвътре мед капеше на сърцето. Дори камък би се пропукал от това ласкателство, особено ако думите са изречени от любимия човек. Нищо че случайните похвали, които Ся Яо изказваше в това си приповдигнато настроение, караха Юен Дзун да плува в море от любов.