Advance bravely - Давай смело

83. Ученикът предпочита смъртта пред унижението

Сюен Да  Ю едва беше замъкнал вързания Уан Джъ Шуей вкъщи, когато му се наложи спешно да замине за Макао. Отне му цяла седмица да приключи работа там и да се върне обратно. Преди да замине обаче, беше заключил Уан Джъ Шуей в една тъмна стая и беше оставил петима или шестима мъже да го пазят. 

През изминалата седмица Уан Джъ Шуей прекара цялото си  време в тази тъмна стая. Получаваше по три пъти на ден храна и всъщност престоят му там не се отличаваше значително от този в затвора. Единственото предимство беше, че не трябваше да дели помещението с друг затворник. Всъщност отношението тук беше значително по-добро от това в затвора.

Макар и далече, Сюен Да Ю не преставаше да мисли за Джъ Шуей. Обаждаше се поне по два пъти на ден, за да се увери, че затворникът му не е избягал. Веднага щом приключи работа резервира първия възможен полет обратно.

Първата му работа като се прибра, беше да повика всичките охранители на Уан Джъ Шуей и да ги разпита по отделно.

Как се държа през това време? Създаваше ли ви проблeми?

Никакви, през цялото време не е гъкнал да се оплаче от нещо. Изключително кротък.

Сюен Да Ю изсумтя презрително. 

Каква игра играе сега?

Два пъти го проверих днес – изглеждаше в съвсем добро настроение. Дори ме помоли за цигара. Чак леко ме дразни. Човек в неговото положение, който прекарва дните си  в абсолютна изолация, без да има с кой да поговори, без да има никаква информация какво се случва  с него и дори да не е имал възможност елементарно да обиколи наоколо, би трябвало да полудее от страх и несигурност. Но този тип е точно обратното. Може да прекара цял следобед в игри с различни буболечки, които са се промъкнали в стаята му.

Но той не е нормален! – раздразнено отвърна Да Ю. – Нищо нормално не важи за него!

Искаш ли да го доведа? – попита охранителят.

Да - кимна Да Ю.

Уан Джъ Шуей седеше в леглото си и медитираше със затворени очи. Но чу как вратата се отваря и лъч светлина прониза клепачите му, карайки го да трепне и да отвори очи. Мъж с мише лице се показа и му махна с ръка да излезе от стаята.

Батко Да Ю се е върнал? – попита Джъ Шуей.

Точно така, и ти му липсваше страшно много. Хайде ела тук бързо!