Advance bravely - Давай смело

71. Взаимна любов и разбирателство

Вечерта Ся Яо остана в школата за редовната порция безплатна храна. До преди секунди беше супер ядосан на Юен Дзун, че му беше взел I-pad-а, но само като подуши вкусната храна, мигом забрави всичко и отново започна да се усмихва. Особено когато си  спомни как малката мейна беше клъвнала на няколко пъти ушите на бодигарда. Това го забавляваше цял ден.
Подвластен все още на тези емоции Ся Яо не се стърпя и защипа доста силно Юен Дзун по дупето когато той се наведе да нагласи температурата на фурната. Сянка премина през очите му за секунда, но не каза нищо. Вместо това продължи с приготовленията за вечерята.
Превъзходен аромат се разнесе из помещението щом храната зацвърча в тигана.
Ся Яо погледна заговорнически Юен Дзун. Защо нямаше никаква реакция от негова страна?
(а, ти какво искаш - да те метне на кухненската маса и да ти скъса дупара от чукане? и това ще стане... споко)
Това не беше нормално. Хора като Юен Дзун, които страдаха от манията да контролират всичко и всички, бяха готови да си бранят авторитета, дори с цената на живота си. Просто нямаше начин Юен Дзун да подмине с лека ръка, ако някой го унижи.
„Хмм.. Да не би да е толкова дебелокожо същество, че да не усети щипането?“
Размишлявайки, Ся Яо разпери пръсти и посегна отново да защипе Юен Дзун, но с много повече сила. Но единственият ефект беше появата на изпъкнала вена на врата му, което показа, че сериозно почва да се дразни. Но приготвянето на яденето изискваше много умело и системно регулиране на температурата на котлона, защото много лесно загаряше.
Ся Яо видимо не беше доволен от липсата на афект от страна на Юен Дзун, затова реши да прибегне до крайности - разпери и двете си ръце и започна безмилостно да щипе стегнатите
полукълба. ( ама как си го просиш само....)
Юен Дзун се обърна леко настрани и каза:
- Не ти ли омръзна?
Ся Яо избухна в смях, защото просто думата омръзване и образът на Юен Дзун бяха абсолютно несъвместими. Това го накара да се чувства дори още по-добре отколкото  споменът за малката мейна. Усмихвайки се отправи към масата за вечеря, но внезапна болка проряза цялото му същество. Огромните ръце на Юен Дзун бяха обхванали изцяло малкото му меко
дупе и болезнено се впиваха в пухкавата тъкан. Стискаше го с такава сила, че дори успя да го повдигне. По лицето на Ся Яо ясно си личеше, че изпитва болка тъй като усещаше цялата тежест на тялото си в точно тези две точки. А като капак Юен Дзун така го беше повдигнал, че за да запази равновесие в крайна сметка трябваше да протегне ръце назад и да се хване
за врата му.
-  Ох, боли! - проплака Ся Яо. - Пусни ме.
-  Значи на теб ти е позволено да ме щипеш, но не и обратното, така ли?
-  Ама аз те щипах много по-леко. - протестира той, но в действителност беше вложил всичката си сила, когато го щипеше. Друг е въпросът, че дори така пак едва достигаше една трета от силата на Юен Дзун. А и разликата беше, че дупето на Юен Дзун беше твърдо, стегнато, докато това на Ся Яо беше мекичко и пухкаво, нежно.
Юен Дзун нямаше никакво намерение да пусне Ся Яо, затова последният го удари по рамото,като си правеше сметката да приложи една нова техника, която беше научил днес, за да го повали на земята. Няма нужда да казвам, че тактиката му се оказа безуспешна, защото Юен Дзун успя да парира всичките му движения, че и дори успя да го придърпа в стегната прегръдка.
Ся Яо почервеня целият докато се бореше с все сила да се освободи.
Юен Дзун успя да овладее ситуацията и успокоително заговори на Ся Яо.
Хайде, стига, ръката ти тъкмо заздравя. Недей да я напрягаш толкова.
Ся Яо си спомни, че все пак той започна пръв цялата закачка, затова се успокои и намусено се тупна на стола и заигра на таблета. Но много скоро му омръзна, затова се промъкна към Юен Дзун и силно духна в ухото му.
-  Искаш ли да ти препоръчам някое момиче? - тихичко му прошепна. (ти ЛУД ли си?!!)
-  И защо да го правиш? - недоумяваше Юен Дзун.
-  Обърна ли внимание днес когато целуна мейната как реагираха жените в класа? Стори ми се много интересно как би изглеждало твоето мускулесто тяло, преплетено с едно нежно и крехко женско тяло. Само мисълта за това ме възбужда неимоверно.
Юен Дзун замълча. Протегна голямата си ръка, сграбчи го за врата и го бутна настрани. А Ся Яо се усмихваше радостно на безизразната му физиономия.