Advance bravely - Давай смело

67. Проклет да си!

Снимката е от официалния профил на  Jason в инстагам: https://instagram.com/jasonxuofficial?utm_medium=copy_link

Ииии продължаваме с включването от горещата точка. Аз отивам да пия нещо студено, страстите ми дойдоха в повече!
.....

След като видя как погледът на Юен Дзун се промени и се поуспокои, Ся Яо искрено повярва, че  всичко е свършило. Но за негова най-голяма изненада усети как краката му бяха повдигнати,  а след миг чувствителното му задниче се озова в опасна близост до гъстата растителност около звяра на Юен Дзун. Бодигардът се облегна на таблата на леглото и настани крехката фигура на Ся Яо върху себе си. Малкото дупе полегна върху стегнатите му коремни мускули, а здравият гръб беше силно притиснат към гърдите му.  Промуши крака под тези на Ся Яо и със сила ги разтвори до степен, в която малкото дупе се повдигна от корема му и пред очите му се разкри най-опияняващата и възбуждаща картина, за която дори не беше смял да мечтае. Ако друг беше на негово място, досега да е изгубил съзнание от кръвозагуба.
Ся Яо, засрамен до нема и къде, запротестира:
- Не може ли да не го правиш това?
- Харесва ми да те гледам, когато те хване срам. - уверено и нежно му каза Юен Дзун и го близна по шията. Ся Яо почервеня целият. Започна да се върти наляво-надясно в опит да избяга от здравата хватка на бедрата на Юен Дзун, а под носа си тихичко си мърмореше "Перверзник! „Извратеняк!“
Тази поза позволяваше на Юен Дзун да плъзне ръце по млечнобялата мека кожа на Ся Яо умишлено избирайки местата, които бяха най-чувствителни - гърдите, корема, кръста. В един момент спря длани от вътрешната страна на бедрата му и започна нежен страстен танц по тях. Загрубелите му ръце дращеха нежната кожа и така засилваха усещането от докосванията му, а Ся Яо чувстваше как се издига до непознати висини от удоволствие.
- Гъдел ли те е? - умишлено попита Юен Дзун.
Ся Яо веднага надяна изтормозена физиономия и отговори с измъчен глас:
- Много.
Но отново молбите и жалванията му не постигнаха желания ефект. Юен Дзун умишлено започна да притиска по-силно грубите си длани в меката плът докато бавно изучаваше пътят от коляното до чатала и обратно. Подвластен на завладяващото усещане Ся Яо непрестанно полюшваше таз от една страна на друга в опит да избяга от ласките на Юен Дзун. Но не осъзнаваше, че по този начин само засилваше търкането на малкото му приятелче в „дивите храсталаци“ под него, което го караше да изгаря от желание и страст.
- Не мога… Гъдел... много...
- Къде е твърде много? - попита Юен Дзун и захапа леко висулката на ухото му.
- Наистина ли има нужда да ти отговарям? - Ся Яо имаше чувството, че лицето му буквално гори.
- Искам да знам. - самодоволно продължи да го дразни Юен Дузн.
Ся Яо се закашля в опит да произнесе каквото си беше наумил, едва на втория път успя да извика:
- Проклет да си!
Водени от изблика на срам у Ся Яо, ръцете на Юен Дзун започнаха алчно да стискат и мачкат гърдите му, както и да си проправят път към „малкото деденце“ (сиреч „бялата ряпа“) . Една ръка върху гърдите, една върху слабините. Перфектен синхрон на действие. И миг само по-късно ток  прониза цялото изтерзано тяло на Ся Яо. Вълна след вълна удоволствието започна да го поглъща.
Усещаше как целият пламти от страст и от срам, защото позата, в която се намираха много приличаше на тази, когато мастурбира. Само че този път ръката върху тялото му не беше неговата!
- Правиш го всяка вечер, нали? - зачекна го Юен Дзун.
- Майната ти. - засрамен и зачервен отговори Ся Яо.
- Ако се открие възможност искам да съм на първия ред и да гледам това твое изпълнение с една ръка. Искам да видя колко точно палав си зад спуснатите завеси.
- Ти си извратеният тук.. Ах, а-а-а... не... не стискай...
Стоновете на Ся Яо караха слабините му да горят от страст. Повдигна го лекичко колкото да освободи члена си и отново настани любимото задниче върху корема си. Но този път пред очите им се издигнаха два звяра делящи едно тясно пространство.
Страст  - умопобъркваща, раздираща, изгаряща и погубваща, се надигна и ги връхлетя безмилостно, отмивайки всички бариери и задръжки, които имаха все още. Вече полът нямаше значение. Нищо нямаше значение, защото нямаше нищо забранено.
Юен Дзун хвана в голямата си длан ръката на Ся Яо и го принуди да обвие пръсти около масивната си ерекция.
Ся Яо за първи път в живота си докосваше по такъв начин тялото на друг мъж. Страх се прокрадна в гърдите му когато усети колко естествено пръстите му обвиха зверското чудовище, което се издигаше пред очите му. „ Има ли на света нещо, което да може да се сравни с величието на този ствол?“
- Не, не... аз...
Беше съвсем нормално Ся Яо да се притесни от този пръв контакт, но опасенията му много бързо останаха някъде много назад, избутани от силното желание, което се стрелна по тялото му. Всяка  мисъл за съпротива рухна заедно с притесненията. А Юен Дзун продължаваше с една ръка нежно да гали бедрата му, докато с другата ръководеше движенията на неговата ръка.
Неопитен и изцяло в плен на най-първичните си желания, Ся Яо не съзнаваше дори как да се контролира. Всеки пък щом приближеше до оргазъм, Юен Дзун забавяше движенията си.
- М-м-м… Искам да свърша... - проплака тихо Ся Яо.
Юен Дзун го целуна лекичко по устните, а усещането от докосването само разпали още по-силно желанието у двамата. Изгаряща топлина премина през устата на Ся Яо.
- Има неща, които не трябва да обмисляш толкова. Просто прави това, което ти е приятно. Няма  да те карам насила нищо да правиш, затова, моля те, недей да създаваш проблеми и на двама ни. Никога не ме е било страх от някого, но поведението ти през тези няколко дни наистина ме уплаши.
Ся Яо усети как разтапяща топлина бликна неудържимо в гърдите му,  а езикът му, който досега беше вързан на възел, изведнъж се стрелна навън и проникна дълбоко в устата на  Юен Дзун.
За първи път Ся Яо откликваше толкова страстно на ласките му и Юен Дзун усети как дивото желание отново взема превес. Започна отново силно да стиска бедрата му, а тазът му се задвижи по собствена воля. Гигантската му мъжественост се затърка в твърдите полукълба и усети как Ся Яо затрепери като лист.
Две мощни оръжия изстреляха заряда си едновременно. Неудържими, диви... Ся Яо трепереше неконтролируемо в ръцете на Юен Дзун докато накрая не се изхлузи  на леглото с лицето надолу, целият плувнал в пот. За щастие Юен Дзун гледаше на другата страна в този момент иначе отново щеше да се възбуди зверски.
Двамата се опитваха да си поемат нормално въздух когато на вратата се почука и долетя гласът на госпожа Ся. ( иии сега си такова таковата :D хванаха ги по без гащи)
- Какво правиш по това време, синко? Късно е вече.
Ся Яо припряно метна завивката върху Юен Дзун, за да го скрие. Остана само учестеното дишане под нея, което би могло да издаде нечие присъствие.
Измина доста време преди да чуят стъпките на отдалечаващата се госпожа Ся. Но Ся Яо си отдъхна чак когато чу звука от затварянето на вратата на стаята й. Дори и тогава обаче не тръгна  да става.
- Нека те попитам нещо. - започна Ся Яо.
- Давай!
- Наистина ли си девствен? Изглеждаш ми твърде обигран.
Отговорът не последва веднага.
- Като се има предвид какъв новобранец си ти, да кажем, че и наполовина опитен би ти бил достатъчен.
- По дяволите! - извика Ся Яо, грабна завивката, с която беше покрит Юен Дзун и се уви в пашкулче. Юен Дзун остана гол-голеничък както майка го е родила.
Ся Яо изгуби търпение след като не чу никаква реакция от него и попита с нищо не значещ глас:
- Студено ли ти е?
В действителност не му беше студено, но, за да угоди на Ся Яо, леко кимна с глава.
- Ако искаш одеялото, трябва да ми обещаеш нещо първо.
- Какво?
Ся Яо се прокашля насила.
- Ами... Недей да разказваш на никого за тази нощ. ( офф, кифльооо! Все едно Батко има нужда да разкаже на някого как сте лъскали бастуните двамата! То той ще спука Сюен Да Ю от бой ако го чуе какви ги говори и как те пипа, ти си тръгнал да се притесняваш, че ще разкаже на някого...)
Юен Дзун повдигна рамене все едно казваше „щом така искаш“.
- Добре тогава, давам ти една малка част от завивката - и метна единия край към Юен Дзун. Дори не се замисли защо не го принуди да стане от леглото, да се облече и да си отиде. Просто доверчиво затвори очи и задряма.

Може би от страх да не реши майка му да дойде на внезапна проверка, Ся Яо остана буден почти през цялата нощ.  Събуждаше се на всеки два часа, само и само за да види лицето на спящия Юен Дзун близо до него.
Спомни си онази вечер когато се беше напил, а Юен Дзун го донесе до дома му. Съвсем смътно си спомняше, че когато го оставяше в леглото беше впил зъби и устни в нещо. Колко ли време е трябвало да го чака Юен Дзун? Очите му се стрелнаха към ушите на бодигарда. От опит знаеше, че хапе много силно. Дали не му беше оставил белег?
Приглушена светлина меко осветяваше всичко в стаята, но не беше достатъчно светло, за да може Ся Яо да вижда добре. Затова се повдигна, подпря се на една ръка и леко се надвеси над Юен Дзун, изучавайки красивото му лице.
Юен Дзун се разшава и леко отвори очи, само за да види високите скули на Ся Яо и млечнобялата му кожа, която на слабата светлина в стаята изглеждаше все едно блести. Кой ли би могъл да устои на такова изкушение?
Да не споменаваме, че и някой дишаше тежко точно до ухото му. Чиста проба съблазън.
И така Ся Яо сам си навлече втори рунд на дълга среднощна игра.

        *        *        *
На следващия ден след работа Ся Яо замъкна физически умореното си дупе до офиса на Юен Дзун.
Първоначално се опита да покаже, че не е дошъл заради него, затова отиде да си приказва с една групичка ученици. Но в момента, в който надуши приготвената храна, Ся Яо побърза да се отърве от тях.
Доста време беше минало откакто двамата бяха яли заедно. Юен Дзун приготви специални екстравагантни блюда и всичките до едно се оказаха изключително полезни за бъбреците.(ех, този батко бе!)
Ся Яо лакомо започна да поглъща храната като едва успяваше да се поеме въздух между хапките, за да говори.
- Слушай, ако не бяха бъбреците ми, нямаше изобщо да дойда. Просто ти позволявам да изкупиш  греховете си в момента, защото виждам, че може би се чувстваш виновен.
- Щом се чувстваш добре като лъжеш сърцето си, то тогава с удоволствие ще те забаламосвам.
Клечките замръзнаха по средата на движението си, след което Ся Яо взе с тях парченце от  масата и замери Юен Дзун с него. Бодигардът просто отвори уста, за да хване храната и се ухили широко сякаш приема някакво предложение.