Advance bravely - Давай смело

91. Дръж си устата затворена!

Ся Яо седна внимателно, а цялото му тяло протестираше от болка все едно някой го беше пребил доста сериозно. Всички мисли в главата му бяха в пълен хаос.

„Какво, по дяволите, се е случило с мен?“

Имаше спомен как спореха със Сюен Да Ю, как после се озоваха на едно място… и после се събуди тук. Но Ся Яо нищо не разбираше. За какво се бяха карали с Да Ю? Та Сюен Да Ю го слушаше откакто бяха малки, винаги го е защитавал, и дори пиян никога не би му посегнал! 

„А и дори да е направил нещо, не би приложил толкова сила, нали? Защо сме голи? И защо съм вързан за леглото? Какви са тези розови белези? Преди или след като сме се съблекли са се появили?“ 

Ся Яо не посмя да мисли повече, защото колкото повече дълбаеше, толкова по-сериозна ситуация се заформяше. 

Ако това се беше случило преди, щеше да се изсмее и да подмине с лека ръка тази шега, защото в крайна сметка какво толкова може да направят двама мъже! (ахах, почна ли да се съмняваш във всичко!) Но откакто двамата с Юен Дзун станаха това, за ума на Ся Яо вече нямаше спирка в развиването на всякакви възможни сценарии.

Да не говорим, че последните няколко дни му бяха дошли в повече като емоции и напрежение и след няколко чашки предната вечер, беше напълно възможно да е сбъркал Сюен Да Ю за Юен Дзун (аааааааа! Как ще сбъркаш батко бе?! То има очеизвадни белези, които изпъкват драстично и няма как да не ги знаеш!!!) и да са се повъргаляли малко в леглото. Нямаше как вече да изключи такава възможност.

В очите на Ся Яо, Да Ю си беше изключително нормален. Но се оказа, че той не е съвсем…

Но нямаше как да знае, че мислите на приятеля му бяха отдавна подминали тази фаза и вървяха далеееч-далеч напред, предизвиквайки хаос у Да Ю.

Какво, по дяволите, съм направил снощи?!

Впечатленията му от снощи бяха, че след като са си тръгнали от клуба, Ся Яо е показал по всевъзможен начин голямата си привързаност към него, което го е развълнувало дълбоко и го е подтикнало да го носи на гръб до дома си. Единственото, което си спомняше от прехода до дома му беше постоянното проверяване дали наистина Ся Яо е на гърба му.

Какво обаче се е случило след това?

И през ум не му минаваше, че е възможно да сбърка човека, когото неуморно носеше толкова време на гърба си и когото непрекъснато проверяваше той ли е, или не е.