Advance bravely - Давай смело

69. Съвсем малко по-силно

Ся Яо бавно потропваше с пръсти по масата, като дълго време остана без да обели и дума.
Острият му поглед не изпускаше и за миг дори Уан Джъ Шуей. Надяваше се, че по този начин ще го пречупи и той ще си признае всичко.
А през това време страх, предизвикан от пронизващия поглед на Ся Яо, пропълзяваше по цялото тяло на Джъ Шуей. Но някак този хитър двуличен мъж успя да намери кураж в себе си и да отвърне на този поглед. Полицейската униформа не беше нещо, с което да не е свикнал досега. Но беше факт, че за първи път виждаше някой толкова възхитителен да носи полицейска униформа.
Накрая реши, че не си струва да си тръгне от участъка без да забърка някоя пакост.
Воден от това решение Уан Джъ Шуей започна да шава на мястото си, а на лицето му се появи изражение на раздразнение, примесено с нетърпение.
- Хей, господи полицай! Вратът ужасно ме сърби. Моля ви, развържете ме, за да се почеша.
Но тези номера не му минаваха на Ся Яо.
- Оправяй се сам! - заядливо му отвърна.
- Как? - не се отказваше Уан Джъ Шуей, като не спираше да се извива и да вдига рамене в опит да се почеше. - Страшно ме сърби! Да не са ме полазили мравки? Мамка му!
Но Ся Яо продължаваше да го гледа без грам съчувствие.
- Значи все още имаш сили да се оплакваш, а?
- Непоносимо е, честно! - проплака жално  Джъ Шуей. - Нали полицаите като вас сте за хуманното отношение по време на разпит? Покажете малко съчувствие, умолявам ви!
- Не е разрешено да те отвързвам по време на разпит. - отговори младият полицай съвсем делово.
- Тогава не може ли вие да ме почешете? - предложи Джъ Шуей с нещастен глас.
Едно движение и кракът на Ся Яо се озова пред лицето на престъпника.
- А да използвам ли това, за да те почеша? - но Джъ Шуей дори не трепна, а продължи инатливо да настоява.
- С каквото искаш можеш, само ме почеши. Не издържам вече!
Да се оставиш на измамната му усмивка да повлияе на преценката, си беше фатална грешка, защото Уан Джъ Шуей беше брилянтен манипулатор  и актьор. Цялото театро със сърбежа беше като заразна болест - всеки досег с нея водеше до моментално заразяване. А за Ся Яо, който имаше толкова силно изразена фобия от всичко, що драскаше и дразнеше кожата, това беше по-страшно и от реална болест. Това представляваше и най-унизителната му слабост.
Обхванат от силен порив на хуманизъм и състрадание Ся Яо все пак се съгласи да му помогне.
- Къпал ли си се?
- Разбира се, - отвърна му Джъ Шуей. - Винаги когато влизам в тази къща се къпя.
- Ти наистина си се настанил все едно си си у дома там. - изсумтя Ся Яо.
- Мръсните обществени бани не могат по никакъв начин да се сравнят с лукса в тази къща. Дори имат вана за масажи. Само си представете как сте обгърнати от топлата пара в банята, а чаша вино лежерно се поклаща в ръката ви...
- Стига си дрънкал глупости! - скастри го Ся Яо. - Къде те сърби? (а що не питаш батко такива неща? а? А? А?!)
- Малко по надолу от врата.. да, да, о да... точно там. Ох, малко по надясно.. Ах, сърби ме целият гръб. Да, да, малко надолу. Да, да - точно там. Не спирай!
Само миг по-късно от стаята за наблюдения се разнесе мощният рев на Сюен Да Ю, а самият той хукна като ураган към стаята за разпит.
- Мамка ти, Уан Джъ Шуей! Явно не ти се живее вече!
Стреснати от този шум трима-четирима полицаи подадоха глави в коридора и тръгнаха към стаята, откъдето дойде звука. Групата се опита да спре Сюен Да Ю да не разбие вратата на стаята за разпити.
Ся Яо също се втурна да види какво става, а като съзря Сюен Да Ю извика на колегите си:
- Оставете го, той ми е приятел.
Полицаите веднага пуснаха Сюен Да Ю, а Ся Яо го хвана зад врата и го помъкна настрани.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Само го виж как те разиграва! - развика се Да Ю докато сочеше с пръст вратата към Джй Шуей.
- И има наглостта да отрече всичко, че и да те кара да го чешеш. Ти, него!
- Добре, добре, стига вече! - сряза го Ся Яо. - Не вдигай толкова шум. Осъзнаваш ли къде си? Ще закопчеят теб, а ще освободят него!
Да Ю дишаше тежко, а гневът продължаваше да клокочи неистово в гърдите му. Рязко дръпна Ся Яо и го поведе към тоалетните.
- Какво, по дяволите...? - започна Ся Яо, но така и не можа да довърши изречението си, защото Да Ю го задърпа към най-близката мивка и започна нежно и старателно да мие ръцете му. Дланите, пръстите, отгоре ръцете - всичко беше щателно измито два пъти.
-  Хайде де, какъв е смисълът на всичко това? - извика Ся Яо.  - Не е кой знае какво.
-  Не е разрешено ръцете ти да се докосват до нещо мръсно! - отвърна му откровено Да Ю.
Една мисъл се стрелна в главата на Ся Яо.
„Ами ако Да Ю разбере какви по-мръсни неща сме правили с Юен Дзун? Тогава дали няма да иска да ми смъкне кожата направо?“
-  Казвам ти - ризата, с която бях когато го носих на гръб,чаршафите, до които се беше докосвал, хавлията, дори дивана... Изгорих всички тези боклуци, - сподели му Да Ю.
Ся Яо погали с мокрите си пръсти измъченото лице на своя приятел и му се усмихна.
- Не си струва да превръщаш някакъв негодник в собственото ти наказание. - и сякаш магьосник изрече вълшебно заклинание и гневът на Да Ю се успокои мигновено.
- Хайде, ела да си поговорим, - подкани го Ся Яо и му предложи цигара. - Оставил ли е някакви следи на местопрестъплението, след като те обра два пъти?
- Доказателства... ами...местопрестъплението... дам... може би... - Сюен Да Ю погледна несигурно Ся Яо. - Споменах ли ти, че вече всичко е на пепел?
Ся Яо изгаси цигарата си чак тогава избухна.
- Има ли изобщо начин да се разберем с теб? Ако беше изпратил жалбата както ти казах да направиш още в началото, вече щеше да е стигнал до съда. А кучият му син щеше да бъде осъден на  доста годинки затвор особено като се има предвид, че размерът на краденото надвишава десет хиляди юана. А сега какво имаме: - няколко откраднати бутилки вино, които възлизат на едва две хиляди юана. Това не е достатъчно дори за първа степен присъда. В най-добрия случай ще бъде прибран на топло за 15 дни и то ако нямат много други наказани по същото време.
- Но аз не искам да го вкарвам в затвора за дълго, нито очаквам да си получа парите, които съм изгубил. Не, нищо такова. Аз просто искам да му извивам вратлето докато престане да рита.  Ако го тикнете зад решетките колко време ще трябва да чакам тогава? Искам да го гледам как  гори, а после ти да ми донесеш пепелта му!
Ся Яо остана без думи. Напълно изумен той остави цигарите си и се върна в офиса. За да може да продължи разпита на Джъ Шуей,  Ся Яо трябваше да поеме и вечерната смяна. Затова извади телефона и се обади на Юен Дзун, да го предупреди, че няма да вечерят заедно.
Сюен Да Ю се случи да е до него, когато се обади.
- На кого се обаждаш?
- О, ами на едно приятелче. Покани ме на вечеря преди няколко дни, но сега трябваше да го предупредя, че няма да мога да отида.
Сюен Да Ю не повдигна повече темата, а просто остана заедно със Ся Яо до 9 часа вечерта, когато приключи и вечерната смяна. Двамата се качиха по колите си и подкараха. Сюен Да Ю изпроводи приятеля си до тях, но щом колата му се скри в далечината, Ся Яо отново потегли, но този път на изток. Извади телефона си и се обади на майка си.
- Тази вечер съм на смяна и може да не се прибера.
- Добре, миличък, бъди внимателен.
По пътя към Юен Дзун Ся Яо беше като замаян, но все някак успя да надене на лицето си сериозна физиономия.
Юен Дзун го посрещна на вратата.
- Късно е, а не искам да будя майка ми. Надявам се, че ще ме подслониш тази нощ? (ах, ти малък  сладък, напълно готов да бъдеш изяден лъжец!) - и докато минаваше покрай високия мъж добави с предупредителен тон:
- Не се радвай толкова!
Юен Дзун положи неимоверни усилия да преглътне усмивката си и да запази сериозното си изражение.
Но Ся Яо не се стърпя и красива усмивка разцъфна като черешов цвят на устните му.
Вечерта Ся Яо се излегна по корем на леглото с I-pad-а си и започна да играе на някаква игра.
Юен Дзун не беше доволен, че Ся Яо натоварва с тежестта на цялото си тяло счупената ръка, но не можеше да бъде строг с него, затова реши да подходи по друг начин.
-  Какво му е толкова забавното да играеш по цял ден това?
Ся Яо тайничко го погледна и отговори провлачвайки северняшкия си акцент.
- Старче такова!
Като войник Юен Дзун никога не е проявявал интерес към такива машини, а и така или иначе бяха напълно забранени  в лагера, където служеше преди. Освен това, отличното зрение беше жизнено необходимо за добрия снайперист. Не се беше докосвал до подобни устройства повече от шест месеца, затова не беше никак чудно, че използваше телефона си единствено и само за разговори.
Ся Яо скоро се умори и се отпусна на леглото.
- Гърбът много ме сърби. Ще ме почешеш ли? - попита изневиделица той.
Юен Дзун се  приближи до него, мушна ръка под тениската му и започна да го чеше на посоки.
- Малко по нагоре... да...по средата ... да, да... ох,... наляво.... толкова е хубаво. - мърмореше той доволно.  - Малко по-надолу, да, да... точно там. Съвсе-ем малко по-силно. - цялото му лице светеше от удоволствието, което се разтичаше по цялото му тяло.
По едно време Юен Дзун спря, защото целият му гръб почервеня. ( ти да нямаш рентгенови очи бре? Как го видя това нещо като е още с тениската си?)
- Добре ли е така?
-  Почеши ме още - прошепна Ся Яо. (и мен, и мен!)
Ся Яо обърна глава на една страна и малко по малко се унесе в спокоен, дълбок сън. Точно като малко бебе. Юен Дзун внимателно махна таблета изпод лицето му и нагласи възглавницата така, че да му е удобно. Тогава се сгуши зад него и самият той заспа.