Advance bravely - Давай смело

44-45

44. Ела да се разходим малко на свеж въздух

След като свършиха заниманията Ся Яо се затътри да търси Юен Дзун.

Честно казано все още таеше в себе си съмнение, че онзи шедьовър на кулинарията е било дело на Юен Дзун. Затова се скри зад вратата на кухнята и занаднича през пролуката.

Вътре беше само Юен Дзун.

Корените от лотос бяха сварени докато не придобиха червеникав цвят, след което Юен Дзун ги извади от тенджерата. Изчака да изстинат, после чевръсто ги изчисти от малките мустачки и ги наряза на тънки колелца в една купа. Прибави обилно бяла и канелена захар и покри купата, за да се задушат на пара.

Ся Яо внимателно наблюдаваше всяко движение на мъжа в кухнята - дотолкова беше погълнат от него, че дори забрави да мига. Юен Дзун, от своя страна, обърна гръб на наблюдателя си, но дълбокият му плътен глас прокънтя в настъпилата тишина.

- Ако искаш да ме гледаш, ела! Недей да надничаш така.

Ся Яо побутна вратата и с приведено напред тяло се промуши в стаята. Всичко в него показваше дълбокото възхищение, което изпитваше към мъжа в кухнята. Но в гласа му прозвуча доста горчилка, която не беше възможно да се определи дали идваше от завист или от ревност.

- Непресъхващ извор от умения, а?

Юен Дзун се приближи до него и опря мускулестата си ръка във вратата близо до главата на му. Острият поглед на директор Юен не изпускаше от очи младия мъж пред себе си.

- Това е така, само защото се сблъсках с човек, на когото е много трудно да угодиш.

Младежът предпочете да игнорира скрития подтекст на думите му. Потупа го по масивното рамо и неохотно каза:

- Много ти благодаря.

- Защо ми благодариш? Кой е казал, че приготвям тези за теб?

Ръката, която се намираше на рамото на Юен Дзун, започна да стиска силно, а погледът на Ся Яо потъмня. Високият, снажен мъж просто свали тази ръка от рамото си и я стисна в своята. Гледаше го спокойно и някак с обич.

- Следващия път когато ти се прияде, просто го кажи. Недей да се държиш като мишка.

Ся Яо издърпа ръката си с явно раздразнение.

- Къде ще ходиш на 1ви Октомври [1]? - попита го Юен Дзун.

- Ние полицаите ще сме на работа. Ще имаме само два дни почивка. И дума не може да става да пътуваме някъде надалече, а всички по-близки места винаги са претъпкани с хора. Не знам, може би ще се помотаем с колегите и ще поиграем карти.