111. Отмъщение

29 3 7
                                    


През това време по магистралата пътуваше джип, тайно превозващ оръжия и боеприпаси. В него бяха четирима души. На шофьорското място седеше опитният, на зряла възраст мъж на име Съ Дзи (смъртоносна машина), а на предната пасажерска седалка имаше друг мъж, който носеше слънчеви очила – това беше босът на Пантерите, познат още като Леопарда. 

На задната седалка се разполагаха две черни огромни планини, които бяха бодигардовете на Леопарда. Лицата им бяха като издялкани от камък и докато слушаха разговора на мъжете отпред не показваха никаква емоция. 
- Хъй Дзъ по всяка вероятност ще остане инвалид. Ще го задържим ли?


Леопарда продължи да пуши спокойно без да показва никакво притеснение. Ръката, която държеше цигарата, беше покрита с изпъкнали като сини въжета вени, но лицето му си оставаше все така спокойно без следа от каквато и да е била емоция. 

Шофьорът продължи:
- Много е глупав! Как изобщо му е щукнало да предизвика така внука на Ся Уейдун? Направо ще кажеш, че не му се живее повече. Но да се върнем на темата – Юен Лао Цян беше доста изненадан. Как  може онзи да е задобрял толкова?


Леопарда изхвърли угарката от цигарата и показа някакъв, макар и фалшив, интерес към разговора.  
- Някога изобщо срещал ли си Ся Яо?


За внука на Ся Уейдун ли говориш? - Леопарда само кимна с глава.
-

Как да не съм го виждал? Не беше ли той на онази снимка в статията от миналият път?
- Тази снимка беше замазана, - отвърна мъжа. – Виждал ли си го на живо?


Шофьорът помисли малко преди да отговори.

- Веднъж когато отрядът му дойде на мисия тук. Мисля, че един от полицаите тогава беше той. Не помня кой ми го показа, а и не му обърнах много внимание. Наблюдавах ги от дистанция.

- Следващият път, когато го видиш на живо, го огледай добре и тогава ще разбереш.

Шофьорът хвърли бърз поглед към Леопарда, усмихна се и попита:
- Наистина ли е толкова хубав?


Леопарда погали късо подрязаната си брада и отговори без да мисли много.
- Нали полицията организира турнир по борба всяка година? Ти май забрави, че съм голям фен и не пропускам да гледам всяко състезание.


Изведнъж нещо проблесна в спомените на шофьора. 
- Да, сега като каза, си спомних нещо. Беше ми разказвал, че имало полицай, който позволил на чужденец да го целуне… За този Ся Яо ли говорим?

Advance bravely - Давай смелоWhere stories live. Discover now