Advance bravely - Давай смело

46-47

46. Ах, разцъфваща любов

Ся Яо се събуди някъде малко след седем часа. Щом видя колко показваше часовника, започна да се оглежда наколо - няколко къщички бяха хаотично накацали по пейзажа.

Потупа Юен Дзун по гърба и на висок глас го попита:

- Къде се намираме?

- Тъкмо излязохме от града, в района на Хебей сме.

- Какво? Едва сме излезли от града? - ядоса се Ся Яо. - Колко още ни остава до Хенан? Не те ли е срам да ме водиш на чист въздух и да се влачиш с такава скорост?! Слизай! По-бързо! Аз ще карам!

Юен Дзун отби на една бензиностанция и след като напълниха резервоара, Ся Яо се качи да кара. Двигателят изрева като диво животно в джунглата, а от ауспусите започна да излиза на талази огнена топлина. Ся Яо умело боравеше с ръкохватката и двамата се впуснаха със скоростта на вятър по магистралата. Ако не беше каската, която предпазваше лицето му, силата на насрещния вятър щеше да отнесе контактните лещи на Ся Яо. Усещането за свобода беше като наркотик - караше хората да се отърсят от чувството на тъга и да се впускат стремглаво напред. Юен Дзун се возеше зад младия полицай, плътно притиснал скута си към покритото с кожени панталони задниче.

По едно време Ся Яо извика:

- Това е страхотно... Толкова стимулиращо! Направо ще откача! – и в този миг Юен Дзун си пожела обстановката около тях да се промени.

Изминаха близо 200 км с невъзможно бърза скорост, но след това решиха да минат през един пряк път и се наложи да понамалят малко. Напрежението от дългото каране с висока скорост си оказа влиянието върху Ся Яо и той съвсем по инстинкт отне още от скоростта.

От нищото Юен Дзун изведнъж обви ръцете си около кръста на полицая. Последният, верен на себе си, подскочи до такава степен, че още малко и щеше да падне от мотора.

Ядосано се обърна настрани и извика:

- Какво правиш?

Юен Дзун просто му отвърна със спокоен глас

- Просто те прегърнах, за да не падна.

Ся Яо направо побесня.

- До одеве карах с висока скорост, а ти и гък не каза. Сега, когато намалих, изведнъж реши, че нещо те притеснява?

- До одеве караше по гладък път, а сега целият е в неравности.

Едва що изрече това и пътят пред тях се оказа един безкраен лунен пейзаж, изпъстрен с дупки, чакъл и пясък. Дупето на Ся Яо неконтролируемо заподскача на седалката, докарвайки Юен Дзун до полуда. Бодигардът реши да се възползва от ситуацията и притисна тялото си плътно в това на младия полицай. На Ся Яо му беше изключително неудобно в тази ситуация, но не смееше да се обърне назад от страх да не се преобърне мотора. Освен това го притесняваше и фактът, че някой ставаше все по-дързък и по-дързък. Не му остана нищо друго освен да свикне с близостта на Юен Дзун и да застави тялото си да се отпусне.