Advance bravely - Давай смело

104. Последствията от зимната почивка

На следващия ден трима души се качиха на самолета от Харбин и отпътуваха за Пекин, където пристигнаха чак в пет часа следобед. В мига, в който стъпиха на летището, някой вече чакаше да отнесе багажа на Юен Дзун и Ся Яо.

Когато пристигнаха в дома на Ся Яо, мъжът грабна чантата си от Юен Дзун и каза:
- Добре, вече може да тръгваш. Оттук ще се оправям сам.
- Ще те изпратя до вътре. – намръщи се Юен Дзун.
- Не, недей. Бързо си тръгвай, моля те.

Поради някаква причина Ся Яо не искаше да пусне Юен Дзун вътре в къщата. Но колкото и усилия да положи да отпрати бодигарда, Юен Дзун  настояваше да го изпрати и да разбере защо не го допуска вътре.

Г-жа Ся приближи, а те двамата още се разправяха на вратата.
- Ся Яо, веднага ела тук! – прогърмя гласа на г-жа Ся, а Ся Яо с трепет в гърдите и тъжна физиономия влезе вътре. Напълно забрави за Юен Дзун.

Едва беше прекрачил прага, когато ушите му паднаха жертви в ръцете на г-жа Ся.
- Мамо! Мамо! Ох! 

Но жената безпощадно, със завидни опитни движения, продължаваше да щипе, дърпа, опъва и извърта на 360 градуса горките израстъци на сина ѝ.

Ръцете на Юен Дзун бяха пълни с багажите, които носеше, а и нападението на жената беше толкова скоростно, че не можа да се притече на помощ на Ся Яо.

Физиономията на Ся Яо показваше болката, която изпитваше в този миг докато проплакваше и молеше майка си.
- Мамо, моля те! Пощади ми достойнството. Приятелят ми е тук.
- Достойнството ти ли? Ще ти дам едно достойнство аз на теб! Как можа така да постъпиш?

Юен Дзун не можа да се стърпи и се намеси.
- Лельо, изслушай ме. – започна за обяснява той. – Аз съм виновен. Аз помолих Ся Яо да дойде с мен. Спешно ми трябваше да замина и го помолих да дойде. Знам, че трябваше да те уведомим първо, но всичко се случи толкова бързо. Вината е изцяло моя.

Но г-жа Ся не се оставяше да бъде изиграна толкова лесно.
- Не можахте поне да ми се обадите, така ли? Колко спешно е било, че не е имало време за едно бързо обаждане? И защо трябваше той така да се изниже? Нарочно го направи, нали? – обърна се към Ся Яо жената. – Или инатстваш детински, или просто искаше да избягаш от онази уговорена среща?!

„Уговорена среща?!” 

Юен Дзун присви очи и го изгледа.