Advance bravely - Давай смело

66. Справяне с противоречията

Нещата стават сериозни...

Струя леден въздух нахлу в стаята, а след него последва изгарящата топлина на близко застанала гръд. Ся Яо тръгна назад, но скоро краката му опряха в леглото и той падна в него, а острият аромат на алкохол го опари по лицето. От цялото тяло на Юен Дзун се излъчваше изпепеляваща топлина. Бяха застанали само на няколко сантиметра един от друг, а Ся Яо усещаше как гърлото му се свива.
- Какво си мислиш, че правиш?
Юен Дзун сграбчи завивката, с която се беше увил Ся Яо и я издърпа надалече, след което плъзна ръка по стегнатия му корем и целеустремено се насочи към бедрата му.
- Довърши започнатото. - само продума той.
Очите на Ся Яо заблестяха изпълнени с дива ярост и с едно рязко движение затвори краката си и отказа достъп на Юен Дзун. Сграбчи го за раменете и започна яростно да се върти и извива  в опит да се освободи.
- Я ме чуй добре, - започна да говори Ся Яо. - Стига си се занасял! Пиян си като гъз, затова няма да се карам с теб. Но посмей да продължиш и горко ще съжаляваш, когато изтрезнееш.
- Тук съм именно, за да продължа с това. - отговори му Юен Дзун съвсем спокойно.
- Смееш да... Ах.. не! Не... моля те. - Ся Яо осъзна, че със заплахи няма да постигне нищо, затова прибягна до молби. Но за негово най-голямо разочарование, молбите му останаха нечути. Нещо повече - бельото му просто ей така изчезна, сякаш беше направена магия.
Най-безсрамно Юен Дзун разтвори краката му и със своите дълги бедра му попречи да ги затвори отново. Ся Яо се изчерви до корените на косата си, защото цялото му тяло беше безмилостно изложено на показ пред очите на Юен Дзун и не можеше да направи нищо, за да се прикрие.
Макар Ся Яо да се беше погрижил за „малкия си приятел“ само преди няколко минути, по него все още се виждаха следи от доскорошната му възбуда. Импотентен, как ли пък не!
Размерът и твърдостта му значително надминаваха всички останали, а и доказваха, че името месеста бяла ряпа не е дошло без причина.

- Само ако знаеш откога искам да видя тази твоя палава играчка. - прошепна му Юен Дзун като погледът му така и не напусна въпросната играчка.
Ся Яо се чудеше къде да се скрие от срам. Усещането от това да е изложен така на показ пред гладния взор на Юен Дзун му идваше прекалено много. Искаше да избяга някъде.
- Гледай! - Юен Дзун го сграбчи за косата и насила извъртя главата му, така че и той да  вижда доказателството за половата си принадлежност.
- Разкарай се от мен! - извика Ся Яо и едва не се задави в опитите си да се освободи от хватката на бодигарда.
Но Юен Дзун просто продължи да плъзга лениво жадния си поглед  по онази толкова мъжка част от анатомията на Ся Яо, която в един момент се изправи почти в цял ръст отдавайки му чест.
Всички маневри и хватки, за които се сети Ся Яо, просто не дадоха резултат, защото приятелчето му най-безсрамно показваше най-първичните си желания.
- Май някой обича да го гледам! - подразни го Юен Дзун. - В такъв случай няма да навреди ако те погледам още малко, нали така?
В отговор Ся Яо отново започна да шава и да се върти напълно разочарован от безпомощността си.
- Не..!
Юен Дзун се погрижи да блокира ръцете и краката му като приложи повече сила в натиска си, с което накара дупето на Ся Яо да се вдигне от матрака. До преди секунди единственото нещо, което беше пред очите на бодигарда беше гордо изправеният член, обвит от заобикалящите го косъмчета, но сега на показ се оказаха и топките, както и малката цепнатина, която разделяше двете стегнати полукълба на дупето му. Дори малкото отверстие, което толкова силно го изкушаваше, беше там на показ. Приглушената светлина в стаята правеше картината пред очите на Юен Дзун до безумие еротична и възбуждаща.
Лицето на Ся Яо беше мораво червено от провокативните думи, които другият мъж шепнеше в ухото му.
- Колко мощ се крие в тези топки? Хм? Надявам се, че е достатъчно, че да можеш честичко да се отдаваш сам на удоволствието.
- Че на кой му трябва редовно да се самозадоволява? Копеле такова, не ми трябва такова нещо, чуваш ли! Не ми трябва! (да бе, да. Щом си вярваш добре!)
Юен Дзун се размърда и премести едната си ръка така че да прихване и двата крака на Ся Яо с нея. А с другата тръгна на благословено пътешествие по нежната кожа на Ся Яо. Горещата гръд  под него тръпнеше от докосването му. Юен Дзун разпери длан и леко прихвана меката кожа около зърното. Малкото връхче веднага се надигна и побутвано от притиснатата плът, набъбна и зачака допълнителни ласки. Юен Дзун беше като омагьосан от тази гледка.
Ся Яо беше на предела на силите си, целият пламнал от срам. Лицето му излъчваше топлина все едно слънцето се криеше там.
Грубите пръсти на Юен Дзун започнаха да си играят с меката нежна кожа около зърното, докато в плен на ръката му не остана само малкото тъмно розово връхче. В синхрон с движенията на ръката му дишането на Ся Яо ставаше все по-тежко и по-тежко, докато накрая не се откъсна сластен стон от гърлото му точно в мига, когато Юен Дзун притисна силно между пръстите си розовата пъпчица.
- Зърната ти са настръхнали. - прошепна Юен Дзун.
Обикновено Ся Яо страшно се ядосваше когато чуеше тази отвратителна дума „зърно“, защото според неговите разбирания това беше белег за полово различие. И този път не се сдържа и избухна.
- Ей, нещастник такъв, ще спреш ли да казваш „зърната ти това...зърната ти онова“.
Но Юен Дзун изобщо не обърна внимание на протестите му, а продължи да наблюдава красотата пред него.
- Искаш ли да ги опитам на вкус?  - Но преди още Ся Яо да си е отворил устата да каже нещо малкото връхче наперено се изправи сякаш казваше:
„Хайде, ето ме! Ела! Не мога да чакам повече!“