Advance bravely - Давай смело

57. Угощение, което не се забравя

Вечеряхте ли? Ако не сте, по-добре не четете главата сега, има реална опасност да се развихрите в кухнята и да приготвите всички азиатски рецепти, за които се сещате :D

Ся Яо излезе от съблекалнята, отиде до тоалетната и остана там повече от час. Излезе чак когато до него достигна ароматът на сготвена храна.
- И все пак си решен да готвиш по това време? Можех да хапна каквото има в хладилника.
Или поне така си мислеше Ся Яо, докато не видя отрупания с полуготови ястия кухненски плот. Сладкият аромат на ястията накараха Ся Яо да вземе думите си обратно. От един поглед се виждаше цялото разнообразие и пищност на менюто - свински ребърца, пилешки флейки, скариди и риба. Та дори обядът не беше толкова изобилен,! Откъде са се взели всичките тези продукти?

Докато Юен Дзун се вихреше над печката, пържейки и варейки ястията, Ся Яо лениво се мотаеше и чакаше да му сготвят. (готованко такъв!)
Скоро беше сервирано първото ястие.
- Какво е това? - попита Ся Яо.
- Това е един от специалитетите в Донг Бей - пияно пиле.
Ся Яо имаше най-доброто намерение да изчака всичко да бъде сервирано и тогава да започва да яде, но пилето изглеждаше толкова изкусително вкусно, че всякакви опити да не посегне да го опита, останаха напразни. Месото беше предварително мариновано в осемгодишно китайско вино, чийто силен аромат се носеше във въздуха, след което беше сготвено идеално - крехко, меко, а не препечено. Ся Яо си взе една хапка и мигновено и ядящият и яденето се опияниха.

„Това е идиотски вкусно!"

Идеята само да опита яденето и да спре се оказа тотално неизпълнима - след тази първа хапка спирането беше невъзможно. Посегна пак, и пак, и пак... И така докато Юен Дзун несервира и второто ястие - свински ребра с осем различни подправки и соев сос. Отново специалитет от Дон Бей.

Ся Яо едва дочака да бъде сложена чинията на масата и грабна клечките. Взе едно от ребърцата, топна го в соса и отхапа. Беше толкова вкусно - не беше изобщо мазно.

„Аххх, толкова е вкусно!"

Нищо друго не идваше на ум на Ся Яо освен думата „вкусно", изписана с големи букви в неонова светлина.

Малко по-късно се появиха и скаридите в гювече, лютива зеленчукова салата, патешки фенер с гъби и накрая пържено фиде със свинско месо и нарязани на ивици кисели зеленчуци. Всичките ястия бяха все специалитети от Донг Бей.